Определение № 9007 от 23.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8946/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на П. П. М. против определение № 2619 от 05.06.2026 г., постановено по адм. дело № 588/2026 г. по описа на Административен съд гр. Стара Загора. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Моли за отмяната му. Ответникът – кметът на община Мъглиж, в писмено становище, оспорва частната жалба. Моли обжалваното определение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното определение Административен съд гр. Стара Загора оставя без разглеждане жалбата на П. П. М. против заповед № Рд-09-178/23.04.2026 г. на кмета на община Мъглиж и прекратява производството по делото. За да постанови този резултат съдът приема, че административния акт е връчен на жалбоподателя лично на 29.04.2026 г., като в заповедта е указано правото на адресата й да я обжалва в 14-дневен срок от съобщаването й пред Административен съд Стара Загора. Констатира, че жалбата е депозирана на 14.05.2026 г., а срокът за оспорване на заповедта изтича на 13.05.2026 г. – сряда, работен ден, поради което прави извод за нейното просрочие и на основание чл. 159. т. 5 АПК оставя жалбата без разглеждане и прекратява производството по делото. Обжалваното определение е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразен е изводът на съда за просрочие на жалбата. Видно от приложените по делото доказателства е, че заповедта е връчена лично на жалбоподателя на 29.04.2026 г. Жалбата против заповедта е депозирана в общинската администрация на община Мъглиж на 14.05.2026 г., което е удостоверено с печат, входящ номер и дата. В заповедта е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, поради което нормата на чл. 140, ал. 1 АПК, е неприложима. След като административният акт е редовно съобщен на 29.04.2026 г., то срокът за обжалване изтича на 13.05.2026 г. – сряда, работен ден, поради което подадената на 14.05.2026 г. жалба е просрочена и като такава е процесуално недопустима. При постановяване на определението съдът не допуска съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърденията в частната жалба, че в административната преписка липсват данни дали жалбата е депозирана лично или чрез пощенски оператор, не обосновават обратния извод. Жалбоподателят нито твърди, нито представя доказателства, че жалбата е изпратена чрез пощенски оператор. Такива доказателства не са приложени към частната жалба, както и твърдения в тази насока липсват. След като липсват такива твърдения, то за съда не е налице задължение да изисква доказателства за начина на депозиране на жалбата. С оглед на изложеното обжалваното определение е правилно, поради което и на основание чл. 236 вр. чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателствата, че същите са заплатени и на основание чл. 143, ал. 3 вр. чл. 230, вр. чл. 228 АПК следва да се осъди П. П. М. да заплати на община Мъглиж сумата 250 евро, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за настоящото производство. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,