Решение № 249 от 11.09.2026 г. на ВКС по т. д. № 1138/2025 г.

Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Д. Т., представляван от адв. Г. Г., срещу решение № 24 от 17.02.2025г. по в.гр.д. № 515/2024г. на Апелативен съд – П. в частта, с която е обезсилено решение № 228 от 03.06.2024г. по гр.д. № 178/2023г. на Окръжен съд – Хасково, VI състав, изменено с определение № 615 от 22.07.2024г., в частта, с която ЗК „Олимпик“ АД /в ликвидация/, със седалище [населено място], Република Кипър, чрез ЗК „Олимпик – клон България“ КЧТ, е осъдена да заплати на Н. Д. Т. сумата 50 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 06.05.2018г., причинено от Н. Д. Т. като водач на л.а. „Фолксваген Шаран“ с рег. Х 0212 КВ, както и сумата 1840 лева – обезщетение за имуществени вреди от същото ПТП, при условие, че Н. Д. Т. заплати на Искрен Н. Ю. посочените суми, както и сумата 5134 лева – възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА и разноски в размер на 2073,60 лева – държавна такса и 600 лева – възнаграждение за вещо лице, и производството по предявените обратни искове е прекратено. Касаторът поддържа, че въззивното решение в обжалваната му част е постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, както и е необосновано. Поддържа, че са налице всички изискуеми от закона предпоставки за ангажиране на отговорността на застрахователя по застраховка „ГО” и той като водач на застрахования автомобил има право да иска от застрахователя да понесе неговата гражданска отговорност за обезщетяване на вредите от деликта. Твърди, че първоинстанционният съд е приел за разглеждане предявения от него против „ОЛИМПИК” АД със седалище и адрес на управление в РКипър обратен иск, без да изпълни задълженията си да остави исковата молба без движение и на основание чл.129, ал.2 ГПК да му даде задължителни указания да представи разрешение или разпореждане на компетентния съд в Никозия, Кипър за започване на съдебно производство на територията на РБългария срещу застрахователя в несъстоятелност. Сочи, че първоистанционният съд е отказал да спре производството по делото до подаване и представяне на разрешение от компетентния кипърски съд въпреки направените от страните искания. Поради това моли въззивното решение да бъде отменено, вместо което исковата молба по обратния иск да бъде оставена без движение или делото да бъде върнато на първата инстанция със задължителни указания по прилагане на закона. Претендира разноски. Ответникът ЗК „Олимпик” АД, Република Кипър, чрез „Застрахователна компания Олимпик – клон България” КЧТ, представляван от адв. Д. С., представя отговор, с който оспорва касационната жалба. Поддържа, че касаторът няма право да получи от застрахователното дружество евентуално платено от него обезщетение на увреденото лице, тъй като е напуснал местопроизшествието преди идването на органите за контрол по пътищата, като виновно се е отклонил от проверка за алкохол и наркотично вещество, с оглед на което на основание чл.500, ал.1, т.1 и т.3 КЗ за застрахователя е възникнало право да ангажира регресната му отговорност. Моли касационната жалба да се остави без разглеждане, евентуално – без уважение, и претендира разноски. С определение № 542 от 23.02.2026г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение по процесуалноправния въпрос за задълженията на съда по чл.101 и чл.129 ГПК да следи служебно за надлежно извършване на процесуалните действия и да укаже на извършилата ги страна да поправи нередовността им. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното: Въззивният съд е приел, че обратният иск на ответника Н. Д. Т. против ЗК „Олимпик” АД, Република Кипър, чрез „Застрахователна компания Олимпик – клон България” КЧТ е предявен своевременно, но при наличие на процесуална пречка за предявяването и разглеждането на обратния иск. Взел е предвид, че с решение от 12.11.2020г. по дело С-427/2019 Съдът на ЕС се е произнесъл, че решението за откриване на производство по ликвидация на застрахователно предприятие се регламентира от приложимото право в държавата членка по производството на основание чл.274 от Директива 2009/138/ЕО. Разяснил е, че „производство по ликвидация“, съгласно чл.268, §1, б.“г“ от Директива 2009/138/ЕО, означава колективно производство за реализиране на активите на застрахователното предприятие и разпределение на получените средства между кредиторите, акционерите или съдружниците според случая, което предполага задължителна намеса на компетентните органи, а именно в съответствие с чл.268, §1, б.“а“ от Директивата - на административните или съдебните органи на държавите-членки с компетентност по отношение на мерките по оздравяването или процедурите по ликвидация. Посочил е, че когато едно решение, взето в държавата по произход, трябва да се квалифицира като „решение за откриване на производство за ликвидация на застрахователно предприятие“ по смисъла на дял IV от Директивата, и законодателството на тази държава членка предвижда, че това решение предполага спиране на всички съдебни производства, образувани по отношение на застрахователното предприятие, по тази причина трябва да бъдат спрени и висящите в други държави членки съдебни производства. Решението за откриване на производство по ликвидация/несъстоятелност в държавата членка по произход се признава без никакви формалности в целия ЕС, и има същото действие от момента, в който поражда действието си в държавата членка, където е открито производството. Взаимното признаване на решението се разпростира и по отношение на последиците върху исковете, заведени от индивидуалните кредитори срещу застрахователното предприятие /с изключение на посочените в чл.292 от Директивата/, които също следва да бъдат спрени. В т.13 от мотивите на решението на СЕС от 12.11.2020г. по дело С-427/2019 е констатирано, че съгласно чл.220 от Закона за дружествата на Република Кипър, когато е постановено решение за откриване на производство по ликвидация или несъстоятелност, не може да бъде предявен иск или да бъде започнато производство или последното да бъде продължено, освен с разрешение на компетентния съд, като в такъв случай се прилагат определените от този съд условия. Приел е, че на 26.09.2019г. по партидата на регистрирания в Република България клон на дружеството – „Застрахователна компания Олимпик - клон България” КЧТ, е обявен акт на Областен съд на Никозия - Кипър – Решение от 30.07.2019г., постановено по иск №656/18, с който по отношение на ответника по предявения обратен иск – Застрахователна компания „Олимпик“ АД – Кипър е открито производство по принудителна съдебна ликвидация поради неплатежоспособност /несъстоятелност/ и са назначени постоянни ликвидатори. Посочил е, че на основание чл.220 от Закона за дружествата на Република Кипър, приложим съгласно чл.624 от КЗ, с откриването на производство по несъстоятелност никое производство, включително производството по предявения обратен иск, разгледан от първостепенния съд, което не попада в посочените изключения в чл.292 от Директивата, не може да продължи или да бъде започнато срещу дружеството без разрешение на съда по несъстоятелността /Областен съд - Никозия, Кипър/. Взел е предвид, че приетият за разглеждане в настоящото производство обратен иск е бил предявен на 27.04.2023г. от ответника Н. Т. против Застрахователна компания „Олимпик“ АД – Кипър, по отношение на което вече е било открито производство по несъстоятелност, като няма данни това да е сторено с предварително издадено разрешение от съда по несъстоятелността. Поради това е достигнал до извод, че искът е предявен при наличие на процесуална пречка за предявяването му /открито производство по несъстоятелност по отношение на ответника/, и липса на задължителна процесуална предпоставка /издадено предварително разрешение от компетентния съд по несъстоятелността/, с оглед на което предявеният иск е бил недопустим и не е следвало да бъде приет за разглеждане в настоящото производство. Изтъкнал е, че тези абсолютни процесуални пречки продължават да са налице, поради което производството по предявения обратен иск е недопустимо. С оглед на това е приел, че постановеното от първостепенния съд решение по този иск се явява недопустимо и следва да се обезсили, а производството по предявения обратен иск да се прекрати. По процесуалноправния въпрос: По приложението на чл.101 и чл.129 ГПК е формирана постоянна практика на ВКС, обективирана в решение № 283 от 15.02.2019г. по гр.д. № 3814/2017г. на ВКС, IV г.о., решение № 128 от 29.04.2011г. по гр.д. № 1356/2009г. на ВКС, IV г.о. и др., съгласно която съдът следи служебно за надлежното извършване на процесуалните действия, в това число надлежната процесуална легитимация на страните, тяхната процесуална правоспособност и надлежното им представляване. Когато посоченото в исковата молба лице не е процесуално легитимирано да отговаря по предявения иск или според изискванията на закона е налице задължителна съвместна процесуална легитимация, съгласно чл.101, ал.1, изр.2 ГПК съдът указва на ищеца да вземе мерки за конституирането на надлежните страни, а ако указанията на съда не бъдат изпълнени в срок, производството по делото се прекратява съгласно чл.101, ал.3 ГПК. Съгласно т. 5 на ТР № 1 от 09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г на ОСГТК на ВКС и формираната практика на ВКС по приложението му - решение № 13 от 30.01.2019г. по гр.д. № 2081/2018г. на ВКС, I г.о. и др., при постановяване на първоинстанционно решение при ненадлежно упражнено право на иск въззивният съд дължи даване на указания за поправяне на нередовността на исковата молба, като приложи разпоредбата на чл.129, ал.2 ГПК, за да обезпечи постановяване на допустим съдебен акт. Съгласно разясненията, дадени с т.5 на ТР № 1 от 09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, в хипотезите на нередовност на исковата молба /извън хипотезата на нередовност, довела до постановяване на решение спрямо лице, което няма качеството на надлежна страна/ постановките на ТР № 1/2001г. от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001г. на ОСГК на ВКС продължават да са актуални и при действащия ГПК. Въззивният съд, макар и при условията на ограничен въззив, продължава да е инстанция по същество, чиято дейност има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор, и следователно дължи даване на указания за поправяне на нередовностите на исковата молба, за да обезпечи постановяване на допустим съдебен акт по съществото на спора. В случай, че указанията не бъдат изпълнени, първоинстанционното решение следва да се обезсили, като производството по делото се прекрати. Допълнителен аргумент в подкрепа на тази теза е, че аналогично на разпоредбата на чл.209, ал.1 ГПК /отм./, чл.270 ГПК /в сила от 01.03.2008г./ не предвижда обезсилване на първоинстанционното решение и връщане на делото за ново разглеждане при нередовност на исковата молба, откъдето следва, че въззивният съд сам следва да приложи разпоредбата на чл.129, ал.2 ГПК, като при неизпълнение на указанията да обезсили решението на първата инстанция и да прекрати производството в изпълнение на общо предоставеното му правомощие по чл.270, ал.3 ГПК Настоящият състав споделя така формираната практика и приема, че съгласно чл.101 и чл.129 ГПК съдът е длъжен да следи служебно за надлежно извършване на процесуалните действия от страните и при констатирана нередовност на извършено процесуално действие - да укаже на извършилата го страна да я поправи, като даде срок за това. По основателността на касационната жалба: В настоящия случай обратният иск против ЗК „Олимпик” АД, Република Кипър, чрез „Застрахователна компания Олимпик – клон България” КЧТ, е предявен на 27.04.2023г. Както правилно е констатирал въззивният съд, на 26.09.2019г. по партидата на регистрирания в Република България клон на дружеството – „Застрахователна компания Олимпик - клон България” КЧТ, е обявен акт на Областен съд на Никозия - Кипър – Решение от 30.07.2019г., постановено по иск №656/18, с който по отношение на ответника по предявения обратен иск – Застрахователна компания „Олимпик“ АД – Кипър е открито производство по принудителна съдебна ликвидация поради неплатежоспособност /несъстоятелност/ и са назначени постоянни ликвидатори. Съобразно формираната постоянна практика на ВКС /определение № 2711 от 18.10.2024г. по т.д. № 991/2024г. на ВКС, I т.о., определение № 2998 от 18.11.2024г. по ч.т.д. № 2164/2024г. на ВКС, II т.о., определение № 50171 от 27.07.2023г. по т.д. № 2281/2017г. на ВКС, I т.о. определение № 2171 от 31.07.2024 г. по ч.т.д. 845/2024 г. по описа на ВКС, ТК, I TO, определение № 71 от 29.03.2021 г. по ч.т.д. 488/2020 г. по описа на ВКС, ТК, II TO, определение № 214 от 23.08.2022 г. по т.д. 1745/2019 г. по описа на ВКС, ТК, II TO, определение № 81 от 06.04.2021 г. по ч.т.д. 147/2019 г. по описа на ВКС, ТК, II TO и др./, при позоваване на даденото тълкуване с решение по дело С – 427/2019г. на СЕС, с оглед разпоредбата на чл.624, ал.1 КЗ, вр. чл.273, т.1 и т.2 от Директива 2009/138/ЕО решението за откриване на производство за принудителна ликвидация на застрахователното дружество в държавата по произход - Република Кипър, постановено по дело 655/18г. по описа на ОС – Никозия, поражда действие и на територията на Република България, където дружеството е осъществявало дейността си чрез регистриран клон. На основание разпоредбата на чл.220 от Закона за дружествата на Република Кипър, приложим по силата на чл.624 КЗ, с факта на издаване на разпореждане за ликвидация никое производство, което не попада в посочените в разпоредбата на чл.292 от Директивата изключения, не може да продължи или да бъде започнато срещу дружеството, освен ако няма разрешение на съда по несъстоятелността. С оглед изложеното е правилен изводът на въззивния съд, че извършеното от касатора процесуално действие – предявен обратен иск, е нередовно поради липса на представено разрешение на съда по несъстоятелността. Така констатираната нередовност обаче е отстранима от въззивния съд, който съобразно формираната постоянна практика по процесуалноправния въпрос, обусловил допускане на касационен контрол, е следвало да даде на ищеца по предявения иск указания за отстраняването й, като представи разрешение на съда по несъстоятелността за започване на производството по обратния иск против ЗК „Олимпик” АД. В настоящия случай въззивният съд е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, като е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството по делото, без да изпълни задълженията си по чл.101 и чл.129, ал.2 ГПК. По изложените съображения изводът на въззивния за недопустимост на предявения обратен иск е формиран при нарушение на съдопроизводствените правила, което налага отмяна на основание чл.293, ал.3 ГПК на решението му за обезсилване на първоинстанционния съдебен акт и за прекратяване на производството по делото. След отмяна на въззивното решение делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане на предявения обратен иск от друг състав на апелативния съд, който да изпълни задълженията си по чл.101 и чл.129, ал.2 ГПК и да даде на ищеца по иска указания за отстраняване на нередовността му, като представи разрешение на съда по несъстоятелността за започване на производството по обратния иск против ЗК „Олимпик” АД. При повторното разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе на основание чл.294, ал.2 ГПК и по разноските за водене на делото пред ВКС. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.293, ал.3 ГПК