Определение № 80 от 13.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2145/2008 г.

С. М. П. от с. М. чифлик, област Велико Търново е подала частна жалба против определението на ВКС, постановено на 7. 10. 2008 г. по ч. гр. д. № 1312/2008 г. След проверка, настоящият състав на касационния съд установи следното: С. П. е поискала възстановяване на срока за касационно обжалване на решението, постановено на 18. 6. 2007 г. по гр. д. № 172/2007 год. на Великотърновския окръжен съд, на основание чл. 37 ГПК /отм./. Окръжен съд В. Търново с определение от 16. 5. 2008 г. по гр. д. № 943/2007 г. е оставил без уважение искането за възстановяване на срока. П. е подала частна жалба срещу определението на окръжния съд и за разглеждането й е образувано ч. гр. д. № 1312/2008 г. по описа на ВКС, четвърто гражданско отделение. С определение от 7. 10. 2008 г. касационният съд е оставил в сила определението на Великотърновския окръжен съд. С произнасянето на касационният съд е изчерпан предвидения в чл. 66 ГПК процесуален ред за защита на правото да се иска възстановяване на срок и повторно подадената от П. частна жалба срещу въззивното определение, с което й е отказано възстановяване на срока за обжалване, е недопустима и не следва да бъде разглеждана. В диспозитива на определението от 7. 10. 2008 г. касационният съд е постановил прекратяване на производството /за възстановяване на срок за обжалване/ по частната жалба на друго лице П. П., тъй-като същият не е подал молба за възстановяване на срок и между него и съдът не е възникнало процесуално правоотношение на това основание. Другият състав на касационния съд е постановил, че в частта за прекратяване на производството спрямо П. П., последният има право на частна жалба. В случая обаче, частната жалба е подадена от С. П. и тя не е насочена срещу прекратяването на производството спрямо другото лице, а срещу отказа на съда да бъде възстановен спрямо нея срока за касационно обжалване на въззивното решение. Върховният касационен съд