Определение № 880 от 10.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 4193/2013 г.

Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на И. С. Х., против определение № 569 от 26.08.2013г. по ч. гр. д. № 326/2013г. на Апелативен съд – Варна, с което на основание чл.390, ал.3, изр. 2 ГПК служебно е отменено допуснато по делото обезпечение на бъдещ иск на жалбоподателя. Частният жалбоподател сочи, че определениетот е неправилно и моли да бъде отменено. Поддържат се оплаквания, свързани с доказване на предявяването на иска в срока по чл.390, ал.3, изр.2 ГПК. Ответникът по частната жалба моли същата да се остави без разглеждане като недопустима, съответно без уважение като неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По спорния въпрос как се доказва, че е предявен иска в определения от съда срок в хипотеза на чл.390, ал.3 вр. ал.1 ГПК е образувано и висящо тълкувателно дело № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС /т.6/, поради което производството по настоящото дело следва да се спре на основание чл.229, ал.1, т.7 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд