Решение № 11749 от 12.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4052/2010 г.

Решение № 11749 от 12.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4052/2010 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "РД ИНВЕСТ" АД - с. Жинзифово, ул. "Младост", № 8, общ. Кърджали, Булстат 108551177, представлявано от А. Х. М. против решение № 101/22.01.2010 г. на Административен съд - Пловдив, I отделение, I състав, постановено по адм. д. № 635 по описа за 2008 г. на този съд. С оспореното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 090000409/04.01.2008 г., издаден от гл. инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Кърджали, потвърден с решение № 173/7.03.2009 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който на "РД ИНВЕСТ" АД са определени задължения към бюджета, както следва: Данък за общините за отчетната 2002 г. в размер на 439,20 лв. и съответните лихви в размер на 271,25 лв.; Данък върху печалбата за 2002 г. в размер на 592,92 лв. и съответните лихви в размер на 366,18 лв.; Корпоративен данък за 2003 г. в размер на 10788,27 лв. и съответните лихви в размер на 5285,01 лева. В полза на "ДОУИ" - гр. Пловдив са присъдени разноски в размер на 804,85 лева.

От съдържанието на касационната жалба могат да се извлекат отменителни основания по в чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила, необоснованост. Касаторът счита, че е необоснован изводът относно разноските, които не са направени, съответно получени в пълен размер. Касаторът се позовава на ТР № 119/1.12.1956 г. на ВС по гр. д. № 112/56 г. и на съдебна практика. Съдът не е обсъдил правилно заключението по ССчЕ. Нормата на чл. 122, ал. 2, т. 1 ДОПК е неприложима в конкретния казус, защото цесията не е вид стопанска дейност. Не са анализирани всичките обстоятелства по чл. 122 ДОПК. Касаторът моли за уважаване на жалбата му.

Ответникът по касационната жалба - Директорът на Д "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призован, не е изразил становище по нея.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на жалбата.

Върховният административен съд, състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на обжалваното решение на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е частично основателна.

Административният съд е направил извода, че в конкретния случай ревизиращите органи законосъобразно са пристъпили към определяне на данъчната основа по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК. Това е така, защото до започване на ревизията не е била подадена декларация. С влезли в сила определения № 82/20.12.02 г. по ч. гр. д. № 874, № 83/20.12.2002 г. по ч. гр. д. № 875, № 84/28.12.02 г. по ч. гр. д. № 879 по описа на Кърджалийския районен съд в полза на дружеството са присъдени съдебни разноски. В ГДД от 31.03.03 г. е деклариран отрицателен финансов резултат. По време на ревизионното производство резултатът е преобразуван в посока на увеличение, като при така определената основа са изчислени конкретните размери на преките данъци и съответните лихви. Преобразуването е извършено, на основание чл. 23, ал. 2, т. 14 ЗКПО (отм., но в приложимата за периода редакция). Ревизираното дружество е осъществявало не само дейност, подлежаща на облагане с окончателен годишен данък по ЗОДФЛ (отм.), но и друга дейност, свързана със сключените договори за цесия. Неподаването на декларация е субсумирано от ревизиращия орган в хипотезата на чл. 122, ал. 1 ДОПК. На дружеството е изпратено уведомление по чл. 124 ДОПК. При определяне на данъчната основа са съобразени официалните документи и тези с достоверни дати (договори за цесия, съдебни определения, документи по изпълнителни дела, актове на РП Кърджали, договори).

Решението на административния съд е частично правилно.

"РД Инвест" АД е обжалвало ревизионния акт в частта, установяваща следните задължения:

• Данък за общините за 2002 г. в размер на 439,20 лв. и лихви - 271,25 лв.;

• Данък върху печалбата за 2002 г. в размер на 592,92 лв. и лихви - 366,18 лв.;

• Корпоративен данък за 2003 г. в размер на 10788,27 лв. и лихви - 5285,01 лева.

През 2002 г. "РД Инвест" АД е сключило четири договора за цесия с лицето Гергин Йосифов. Последният е прехвърлил възмездно на дружеството вземанията си, които има да получава от "Хранене и подслон" АД - Кърджали. Във връзка с прехвърлените вземания Председателят на РС - Кърджали е постановил четири определения, с които "Хранене и подслон" АД е осъдено да заплати на "РД Инвест" АД сумата в размер на 910000 лв., общо разноски 22200 лв. и лихви. Въз основа на тях са били образувани четири броя изпълнителни дела. Съгласно дадените обяснения задълженото лице е участвало в търг за разпродажба имуществото на "Хранене и подслон" АД, в който е придобило през 2003 г. хотел, ресторант и административна сграда. За целта са издадени две постановления от съдия - изпълнителя. Изпълнителните дела са прекратени на 13.10.2003 г., във връзка с което съдия-изпълнителят е издал четири уведомителни писма. Основанието за прекратяване е чл. 330, ал. 1, б. "а" ГПК. Освен това съдия-изпълнителят е издал четири бележки, от които е видно, че са погасени главница в размер на 819885,46 лв. и съдебни разноски - 22230 лева. От задълженото лице са изискани обяснения за реда за погасяване на вземанията по всяко едно от делата. Дружеството е посочило в писмо, че чрез търга е погасено само вземането във вид на главница. Към писмото са приложени договор от 29.07.2003 г. и протокол от същата дата, сключен между "РД Инвест" АД и "Хранене и подслон" АД, съгласно който на основание чл. 76 ЗЗД е договорено погасяването да се извърши в следния ред: главница, лихви и съдебни разноски. Относно непогасените вземания на "РД Инвест" АД е сключен с "Хранене и подслон" АД договор за паричен заем на 29.07.03 г., съгласно който остатъка за погасяване се трансформира в заета сума, чиито срок за погасяване е 10 години. Съгласно този договор заемателя не дължи лихва. Договорът и протоколът обаче не са били представени пред съдия-изпълнителя, за да се спази уговорената между страните последователност при погасяване. Изводът се потвърждава от молбата на дружеството - жалбоподател до съдия - изпълнителя при РС - Кърджали, в която то иска да се пристъпи към принудително изпълнение, без в молбата да е заявен ред за погасяване на вземанията. От изпълнителните листове е видно, че са присъдени суми, ведно със законната лихва, както и направените разноски по делото. Те са точно определени във всеки от изпълнителните листове. Възраженията на касатора за несъобщаване цесията са в противоречие със съдържанието на изпълнителните листове, които са издадени след проверка дължимостта на сумите, на основание договорите за цесия. Касационният състав не може да приеме друго в настоящото производство, след като районния съд вече е издал процесните изпълнителни листа. Законосъобразни са констатациите на приходните органи, че с неотразяването в счетоводството и във финансовия отчет за 2002 г., дружеството - жалбоподател е нарушило разпоредби от ЗКПО (отм.) и Закона за счетоводството. Нарушени са принципите за текущо начисляване, за съпоставимост на приходите и разходите. Съгласно чл. 18 ЗСч. приходите в счетоводството на предприятието се отчитат като приходи от дейността, финансови приходи и извънредни приходи. Извънредни са приходите, които са възникнали случайно или са резултат от събития, извън обичайната дейност и не се очаква да възникнат отново в близко бъдеще. В т. 3.1 от НСС 18 "приходи" е регламентирано, че приходът се определя по справедлива стойност на полученото или подлежащото на получаване възнаграждение под формата на парични средства или парични еквиваленти. В приложение към НСС 18 "приходи", б. "г", т. 3 е записано, че приходът от глоби, неустойки, лихви и други се признава след установяване на правото за тяхното получаване съгласно договор или чрез съдебен иск. В този смисъл е правилна констатацията на ревизиращия орган, според която присъдените с определенията съдебни разноски представляват извънредни приходи, респективно същите е трябвало да бъдат осчетоводени от "РД Инвест" АД по дебита на разчетна сметка за отчитане на присъдените вземания и по кредита на сметка от гр. 79 "Извънредни приходи".

Установено е по делото, че за 2003 г. "РД Инвест" АД не е подало ГДД по чл. 51, ал. 1 ЗКПО (отм.). В този смисъл правилно ревизиращият орган е определил данъчната основа по реда на чл. 122 ДОПК. Цесията е специфична и нетипична търговска сделка от финансов характер. В РА и потвърдителното решение е отбелязано кои обстоятелства са съобразени при определяне на данъчната основа. Съдебната практика на която се позовава дружеството е по различен от процесния казус.

Неправилно е решението в частта, отхвърляща жалбата в следните й части: Относно установените данък печалба за 2002 г. за разликата над 564 до 592,92 лв. и лихви за разликата над 348,79 лв. до 366,18 лв.; Данък общини за 2002 г. за разликата над 417,78 лв. до 439,20 лева и лихви за разликата над 258,33 лв. до 271,25 лева. В тази част решението е в противоречие с констатациите на вещото лице Герджикова.

Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на I А отделение,