Определение № 2473 от 16.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4854/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ), чрез главен инспектор – Е. Д., срещу определение № 524/25.10.2024 г. по възз. гр. д. № 225/2024 г. на Апелативен съд – Бургас, с което е изменено постановеното по делото решение № 171/29.08.2024 г. в частта за разноските, като на адв. С. Р. е присъдена допълнително сумата от 768,42 лв. - адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА, освен определеното с въззивното решение възнаграждение от 2 731,58 лв. (общо - 3 500 лв.) за процесуално представителство и защита на ответниците Х. С. Б. и И. Д. Б.. В частната жалба се сочи, че обжалваното определение е неправилно и се моли за неговата отмяна. Ответникът по частната жалба в писмен отговор е изложил доводи за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира частната жалба за допустима, но разгледана по същество – за неоснователна, предвид следното: Въззивният съд е посочил, че адвокат С. Р. е процесуален представител на Х. Б. и И. Б., като по представените договори за правна помощ и съдействие от 03.07.2024 г., на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв., е уговорено безплатно процесуално представителство и защита на ответниците по възз.гр. д. № 225/2024 г. по описа на Апелативен съд – Бургас. Предвид това, относима само като ориентир при определяне размера на възнаграждението е редакцията на Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС към момента на сключването на договорите. От значение обаче е приетото и задължително за съобразяване решение на СЕС по дело С-438/2022 г., че съдът не е обвързан с установените в Наредбата минимални размери на адвокатските възнаграждения, а възнаграждението следва да се определи на база обективните критерии, визирани в ГПК - фактическа и правна сложност на делото и обема на извършената от адвоката работа. В тази връзка е посочено, че с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото във въззивната инстанция и реално положения от адвоката труд, общото възнаграждение за защитата на двамата ответници следва да се определи на сумата 3 500 лв., а претендираният от адвоката размер от 5 740 лв. е несъответен и прекомерен. По тези съображения съдът е доприсъдил сумата от 768,42 лв. и е определил общ размер на адвокатското възнаграждение за въззивното производство от 3 500 лв. Определението е правилно като краен резултат и следва да бъде потвърдено. В случая, по делото са представени договори за правна защита и съдействие от 14.09.2020 г. с предмет оказване на правна защита и съдействие на ответниците по гр. д. № 443/2020 г. на Сливенския окръжен съд и договори за правна защита и съдействие от 03.07.2024 г. с предмет оказване на правна защита и съдействие по възз. гр. д. № 225/2024 г. на Апелативен съд – Бургас. Правилно въззивният съд е посочил, че действието на договора за предоставяне на адвокатска услуга е от момента на сключването му, независимо дали е уговорено заплащане на адвокатски хонорар от представляваното лице, или не. И в двата случая – при уговорено с доверителя възнаграждение и при договорено безплатно процесуално представителство, размера на адвокатското възнаграждение за съответния вид работа се определя към момента на сключване на договора между довереник и доверител. След решението на СЕС по дело С-438/22 съдът не е императивно обвързан с установените в Наредба № 1/2004 г. размери на адвокатските възнаграждения, като може да определи възнаграждение и в по-нисък размер. Нормите от наредбата могат да служат за ориентир за цените на адвокатските услуги по подобни дела, но преценката на съда за размера на възнаграждението по чл. 38, ал. 2 ЗА се формира с оглед вида на спора, броя на страните и тяхното процесуално качество, материалния интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко – фактическата и правна сложност на делото. Приетото от въззивния съд, че с оглед тези критерии на адвокат Р. се дължи възнаграждение в размер общо от 3 500 лв. за осъщественото процесуално представителство и защита на двамата ответници във въззивното производство, е правилно като резултат, поради което обжалваното определение следва да се потвърди. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение