Определение № 393 от 07.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 2398/2013 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място], срещу определение № 869 от 16.04.2013г. по т. д. №1396 /2013г. на Софийски апелативен съд, 9 състав, с което е върната въззивната жалба на дружеството срещу решение № 1988/ 09.11.2012г. по т.д. № 2911/ 2011г. на СГС, ТО, 7 състав и е прекратено производството по въззивното дело. Частният жалбоподател моли да се отмени атакуваното определение и се разгледа подадената от него въззивна жалба. Счита за неправилно становището на апелативния съд, че частната жалба е просрочена, като твърди, че съобщението за решението е връчено на лице, което не е служител на дружеството. Ответникът по жалбата, поддържа, че обжалваното определение е правилно и иска потвърждаването му. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като разгледана по същество е основателна. За да върне подадената от [фирма] въззивна жалба срещу решението на СГС, апелативният съд е приел, че същата е недопустима като просрочена. Изложени са съображения, че дружеството е получило препис от обжалваното решение на 21.11.2012г. чрез служител в деловодството на дружеството- В. Б., поради което двуседмичният срок за обжалване на акта на окръжния съд е започнал да тече на 22.11.2012г. и е изтекъл на 05.12.2012г., докато въззивната жалба е депозирана по пощата на следващия ден- 06.12.2012г. Определението е неправилно. Връченото на 21.11.2012г. съобщение за решението, въпреки че е адресирано до [фирма], видно от положения печат, е връчено на служител на друго дружество – „Ю. И Еф Д. България”. Ето защо, настоящият състав приема за доказано твърдението на частния жалбоподател, че съобщението за решението не е връчено на негов служител и с оглед извършената в нарушение на чл.50, ал.3 ГПК процедура по връчване на съобщението, срокът за обжалване на решението не е започнал да тече на 22.11.2012г., поради което депозираната на 06.12.2012г. въззивна жалба не се явява просрочена. Предвид изложеното, определението на Софийски апелативен съд, като неправилно, следва да бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по въззивната жалба. Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, на основание чл.274, ал. 2, изр. 2 ГПК