Решение № 276 от 27.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1549/2010 г.

Решение № 276 от 27.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1549/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационната жалба, подадена от [фирма] [населено място], област В., представлявано от изпълнителния директор В., чрез процесуалния представител- адвокат И. против въззивно решение № 99 от 23.06.2010 г. по в. гр. д. № 202 по описа за 2010 г. Видински окръжен съд, с което е отменено решение № 43 от 9.03.2010 г. по гр. д. № 553 по описа за 2009 г. на Видински районен съд и вместо това е постановено друго, с което е осъден [фирма] да заплати на М. Б. А. от [населено място], област В. сумата от 217.04 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени вреди, съставляващи разлика между пенсията за осигурителен стаж и възраст, която би получил, ако не беше инвалидизиран и реално получената от него пенсия за периода от 22.04.08 г. до 1.05.09 г., както и 13.89 лв. -лихва за забава върху главницата за същия период, ведно със законната лихва, считано от 24.04.09 г. до окончателното изплащане на сумата и са присъдени следващите се разноски. Като се сочи основанието по чл. 281, т. 3 от ГПК, се иска отмяна на въззивния акт като неправилен, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и решаване на въпроса по същество с отхвърляне на предявения иск. Претендират се направените в хода на цялото производство разноски. С определение № 332 от 21.03.2011 г. ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по поставения въпрос - до кой момент е дължимо обезщетението по чл. 200 от КТ в размер на разликата между пенсията за осигурителен стаж и възраст, която инвалидизиран поради професионално заболяване работник или служител би получавал ако не страдаше от професионално заболяване и реално получената от него пенсия, който въпрос е бил разрешен от въззивния съд в противоречие с приетото в постановено по реда на чл. 290 от ГПК решение по гр. д. № 1009 по описа за 2009 г. на ВКС III г. о., което касае същите страни, но е за друг период. В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. Върховният касационен съд, състав на III г. о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното: Не се спори, че ищецът поради дългогодишната си работа като миньор и подземен булдозерист в ответното дружество е получил професионално заболяване "Хроничен бронхит. Боледробен емфизем и невритис нерви акустици билатералис средна степен", признато с Протоколи № 3 от 21.04.98 г. и № 15 от 8.12.88 г. на ДК В. и Акт за професионално заболяване № 17/88 г. Заради професионалното заболяване му е призната втора група инвалидност и му е била отпусната пенсия по инвалидност считано от 10.12.88 г. С разпореждане от 24.08.2001 г. на РУ "СО" В. му е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст първо в ограничен размер, на основание § 6 от ПЗР на К., а от 5.07.2006 г. - в пълен. Настоящата претенция е за сумата от 1001 лв., претендирана за периода от 22.04.2008 г. до 1.05.2009 г. като разлика между получаваната от ищеца пенсия и тази, която той би получавал, ако не беше получил професионално заболяване и не беше инвалидизиран и 20 лв. -лихва за забава върху главницата. Така предявената претенция е счетена за основателна от въззивния съд /до размера определен по заключението на приетата експертиза/ с мотива, че претендираните имуществени вреди са пряка последици от установеното професионално заболяване и че нормата на чл. 200 от КТ не предвижда краен срок, до който обезщетението да е дължимо. Този извод противоречи на приетото от ВКС в постановено по реда на чл. 290 от ГПК решение по гр. д. № 1009 по описа за 2009 г. на III г. о., където позовавайки на дадените разяснения в т. 6 от ППВС № 4 от 30.10.1975 г. по гр. д. № 5/75 г. - съдът е счел за неоснователна претенция за обезщетение за разликата между реално получената пенсия и тази за осигурителен стаж и възраст, която инвалидизиран поради професионално заболяване работник или служител би получавал ако не страдаше от професионално заболяване - предявена след като същият вече е достигнал до възрастта, необходима за добиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Тъй като цитираното решение касае процесния случай /но за друг период - от 21.04.95 г. до 22.04.08 г./ - съдът е посочил още, че претенцията е неоснователна и за периода, след който ищецът е получавал лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО при навършване на възраст от 57 години/т. е. след 2001 г./. На поставения въпрос, във връзка с който е допуснато касационно обжалване следва да се даде отговор в смисъл, че имуществената отговорност на работодателя може да бъде ангажирана за обезщетяване на пропуснати ползи от разлика над получаваната пенсия до придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, защото това е моментът, до който работникът или служителят търпи вреди поради увреждането от професионалното си заболяване и е лишен от възможността да работи. След навършване на възрастта за получаване на пенсия за осигурителен стаж и възраст- изискуемата се по чл. 200, ал. 1 от КТ причинна връзка не може да се приеме за установена. С оглед на горното, на основание чл. 293, ал. 2 от ГПК - въззивният акт следва да бъде отменен като постановен в нарушение на закона, а въпросът решен по същество с отхвърляне на предявените исковете с правно основание чл. 200 от КТ и чл. 86 от ЗЗД като неоснователни. Пред вид изхода от спора и направеното искане, в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, които възлизат на 435 лв. /80 лв. - за вещо лице пред първата инстанция, 55 лв. -за държавна такса пред касационния съд и 300 лв. за адвокатско възнаграждение, платено по договор № 0041471 от 11.10.2010 г./. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение