Определение № 50060 от 03.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2286/2022 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК. Постъпила е молба от адвокат С. В., пълномощник на М. В. Я., за изменение на постановеното по делото определение № 50019 от 16.01.2023 г. в частта му за разноските. Иска се присъждане на направените пред първата инстанция разноски за държавна такса и депозит за съдебно-психиатрична експертиза в общ размер 625 лева и отделно да се присъди на адвоката възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска защита и съдействие по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в предвидения в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимален размер, но не по-малко от 600 лева. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна по молбата „М. Д. Г., чрез процесуален представител адвокат Д. М., в който се поддържа, че не е налице основание за изменение на постановеното определение в частта за разноските, евентуално се претендира намаляването им. Върховния касационен съд, състав на III гражданско отделение, след преценка на данните по делото, намира следното: Молбата за изменение на постановеното определение в частта за разноските е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от надлежна страна, но е процесуално недопустима. С постановеното в настоящото производство определение № 50019 от 16.01.2023 г. не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 14 от 01.02.2022 г., постановено по в. гр. д. № 196/2021 г. по описа на Окръжен съд - Кърджали, с което е отменено решение № 260237 от 01.09.2021 г. по гр. д. № 1363/2020 г. на Районен съд - Кърджали в частта му, с която М. В. Я. е лишен от родителски права по отношение на мaлолетното дете Н. М. Я. и в частта му, с която са определени мерки на лични отношения между лишения от родителски права баща и малолетното дете, както следва: бащата да взема и вижда детето през първите шест месеца след влизане в сила на решението всяка първа и трета неделя от месеца 10.00 ч. до 14.00 ч. в присъствие на майката или на определено от нея пълнолетно лице; през следващите шест месеца всяка първа и трета неделя от 10.00 ч. до 17.00 ч. и след това всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя, както и по 20 дни през лятото на годината, които не съвпадат с годишния отпуск на майката, като вземането и връщането на детето става в дома на майката и вместо това е постановено друго, с което предявения от майката М. Д. Г. против бащата М. В. Я. иск с правно основание чл. 132, ал. 1, т. 2 СК, за лишаването му от родителски права по отношение на мaлолетното дете Н. М. Я. е отхвърлен. На молителя-ответник по касация са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция – сумата 1000 лева. С въззивното решение на М. В. Я. са присъдени по съразмерност направените разноски съобразно изхода на делото за първата и въззивната инстанция. Изложени са съображения, че поисканото от адвокат С. В. възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. не следва да се присъжда, тъй като приложените по делото договори за прана защита и съдействие са непълни – не е посочено при коя от предвидените в чл. 38, ал. 1, т. 1 - 3 ЗАдв. хипотези са сключени. С отговора на касационната жалба на М. В. Я., чрез адвокат С. В., е направено искане като последица да бъдат присъдени разноски за всички инстанции по представени с отговора списъци по чл. 80 ГПК. Производството по делото е приключило с определение по чл. 288 ГПК. Настоящият състав не се е произнасял по съществото на правния спор и не може да пререшава въпроса за разноските. Искането в молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК има характер на молба за изменение на въззивното решението в частта му за разноските, по която компетентен да се произнесе е съдът постановил решение в съответната инстанция, като в случая същото е направено далеч след изтичане на срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и отново е недопустимо. Предвид изложеното молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК следва да се остави без разглеждане. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение