Определение № 6242 от 21.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5039/2024 г.

Производството е по реда на чл. 133, ал. 6, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повод определение № 4698/08.05.2024 г., постановено по адм. дело № 4295/2024 г. по описа на Административен съд – София-град, с което производството по това дело е прекратено и последното е изпратено на Върховния административен съд за определяне на друг равен по степен административен съд, който да го разгледа. Върховният административен съд, състав на трето отделение, след като прецени обстоятелствата по делото, приема следното: Производството по адм. дело № 4295/2024 г. по описа на Административен съд – София-град е образувано по частна жалба, подадена от Г. В. К. с вх. № 5531/05.04.2024 г. по описа на ВАС, против определение № 3058/21.03.2024 г., постановено по адм. дело 9784/2023 г. по описа на АССГ, с която частна жалба е предявен и иск против АССГ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лв. С определението, въз основа на което делото е изпратено на ВАС, първоинстанционният съд е разделил производството по вх. № 5531/05.04.2024 г. по описа на ВАС, като частта, касаеща частна жалба против определение № 3058/21.03.2024 г., постановено по адм. дело 9784/2023 г. по описа на АССГ, е изпратена на тричленен състав на АССГ. По отношение на останалата част, а именно относно исковата молба, съдът приел, че не може да разгледа същата, защото е насочена против АССГ, поради което следва да се изпрати на ВАС и да се определи равен съд, който да разгледа иска. При тези данни настоящият съдебен състав намира, че в случая не са осъществени изискванията на чл. 133, ал. 6 АПК, защото не може да се формира извод, че компетентният Административен съд – София-град не може да разгледа делото. За да бъде приложена нормата на чл. 133, ал. 6 АПК трябва да съществува невъзможност за дадения съд да разгледа делото – т.е. или всички съдии да са си направили отвод от разглеждане на делото или да не може да се сформира състав, ако численият такъв на съда не е достатъчен. Видно от материалите по делото, не само че съдиите в АССГ не са се отвели от разглеждане на делото, но дори и самият докладчик не го е направил. Поради това, делото следва да се върне на АССГ за преценка от страна на докладчика или за продължаване на съдопроизводствените действия или за прилагане на нормата на чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК, както на самия докладчик, така и на останалите съдии от състава на АССГ. Съдът следва да извърши преценка на необходимостта от отвод в светлината на актуалната практика на ЕСПЧ, която не е категорично в смисъл, че при всеки случай на заведено дело срещу съд, съдиите в него следва да се отведат. Отделно от горното, за АССГ не съществува и възможността сам да препрати делото на друг равен по степен съд, защото не са изпълнени нужните в този случай хипотези по АПК. Въз основа на изложеното, настоящият състав на Върховният административен съд намира, че не е надлежно сезиран, поради което не дължи произнасяне по чл. 133, ал. 6 АПК. Поради това производството следва да бъде прекратено, а делото върнато на административния съд за продължаване на процесуалните действия по него. Воден от горното, Върховният административен съд, трето отделение