Определение № 143 от 12.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 255/2014 г.

Производството е по чл. 274 ал.3 т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] против определение № 4559 / 06.11.2013 год. по ч.т.д.№ 2068 / 2013 год. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 11 386/23.07.2013 год. по гр.д.№ 6404 / 2013 год. на Варненски районен съд, с което е оставено без уважение възражение на жалбоподателя - ответник в образуваното исково производство, за неподсъдност на спора по седалището и адреса му на управление, съгласно чл.105 ГПК, а по местонахождението на недвижимия имот, чието предаване, на основание прекратен договор за наем, се претендира от ищеца, по иск с правно основание чл. 233 ал.1 пр. първо ЗЗД. Жалбоподателят навежда доводи относно различна от приетата от въззивния съд, действителна според доказателствата, не и съобразно обстоятелствената част и петитума на иска, правна квалификация, с оглед която твърди несъобразена местна подсъдност съгласно чл.109 ГПК. Ответната страна - [фирма] - не е взела становище по жалбата. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна, насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, но е процесуално недопустима. Обжалва се въззивно определение, с което се потвърждава отказа на първоинстанционния съд да прекрати производството пред себе си и препрати делото, по правилата на местната подсъдност – чл.109 ГПК, на друг съд, по надлежно направено в срока за отговор на исковата молба възражение на ответника. Съгласно т.9 б. „в” пар. втори на Тълкувателно решение № 1 / 09.12. 2013 год. по т.д.№ 1 / 2013 год. на ОСГТК на ВКС, тези определения не са от категорията актове, предвидени в чл. 274 ал.3 т.1 и т.2 ГПК и не подлежат на касационно обжалване. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение