Определение № 126 от 07.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 583/2014 г.

Производството е по чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма]-гр.София, срещу определение № 22038 от 19.11.2013год. по ч.гр.д.№ 13751/2013год. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната му жалба против заповед от 08.08.2011г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ на основание чл.417 ГПК, издадена по гр.д.№25420/2011г. на СРС. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна. Към жалбата е приложено и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. Ответната страна “А. – Център София” Г. унд Ко КГ, Германия, не взема становище. Върховният касационен съд, състав на IIІ г. о. намира, че изходът на делото е в зависимост от разрешението на поставените с т.7 и т.8 от предложението за издаване на тълкувателно решение на Общото събрание на гражданската и търговската колегия на ВКС /тълк. дело № 4/2013г./ въпроси: “Намират ли приложение в заповедното производство правилата на чл.247, чл.248, чл.250 и чл.251 ГПК” и “ Кои актове на въззивния съд, постановени в заповедното производство, подлежат на касационно обжалване”. На основание чл. 292 ГПК, производството следва да бъде спряно, до постановяване на тълкувателно решение. Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на IІІ г. о.