Определение № 473 от 21.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 1938/2020 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба от „Еко- Титан“ ЕООД, [населено място] срещу разпореждане от 14.07.2020г. по т.д. №4546/2019г. по описа на Апелативен съд- София, с което е издаден изпълнителен лист в полза на Община Кула за присъдените й суми /главници и лихви/ въз основа на постановеното по делото въззивно решение №938/28.04.2020г., с което е потвърдено частично първоинстанционното осъдително решение по т.д.№41/2018г. по описа на ОС-Видин. Жалбоподателят моли да бъде отменено разпореждането като неправилно, тъй като не е издадено въз основа на влязъл в сила съдебен акт или допуснат до предварително изпълнение акт. Излага доводи, че се създавала реална и несъмнена опасност от накърняване на законните му права и интереси. Претендира и обезсилване на издадения изпълнителен лист и спиране на действията по образуваното изпълнително дело. Ответникът по жалбата Община Кула излага доводи за нейната неоснователност. Счита, че разпореждането следва да се потвърди. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – депозирана е от надлежна страна в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл.275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество. С решение №938 от 28.04.2020г., постановено по в.т.д.№4546/2019г. по описа на Апелативен съд- София е потвърдено решение №12/17.05.2019г., постановено по т.д. №41/2018г. по описа на Окръжен съд – Видин /неразделна част от което е постановеното по същото дело и по реда на чл.247 ГПК решение №78/11.07.2019г./ в частта, с която е уважен осъдителният иск на Община Кула срещу „Еко- Титан“ ЕООД, [населено място] за сумата 65 890.52 лева, представляваща заплатена без правно основание сума от ищеца на ответника за периода от 01.01.2013г. до 31.03.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба – 06.12.2018г. до окончателното издължаване. С молба от 09.07.2020г. Община Кула моли за издаване на изпълнителен лист за присъдените с решението суми. С обжалваното разпореждане въззивният съд постановява издаване на изпълнителен лист за присъдените суми за главница и лихви. Настоящият състав на ВКС намира, че обжалваното разпореждане е правилно. Въззивният съд е надлежно сезиран с молба по реда на чл.405, ал.1 ГПК, като в производството по издаване на изпълнителен лист е извършена проверка по чл.406, ал.1 ГПК. Правилно решаващият състав е констатирал, че актът, въз основа на който се иска издаване на изпълнителен лист, е редовен от външна стана и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу ответника. Осъдителните решения на въззивния съд подлежат на незабавно принудително изпълнение съгласно разпоредбата на чл.404, т.1 ГПК, а няма спор, че с процесното решение е потвърдено частично осъдителното решение на първоинстанционния съд. С оглед изложеното са неоснователни доводите в жалбата за липса на правно основание за издаване на изпълнителен лист от въззивния съд, тъй като въззивното решение е обжалвано пред касационния съд. Жалбоподателят не излага конкретни доводи в какво се изразява реалната и несъмнена опасност от накърняване на законните му права и интереси. Неоснователно е искането за спиране на образуваното въз основа на издадения изпълнителен лист принудително изпълнение, тъй като законодателят е предвидил специален ред за спиране изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение. Съгласно чл.282 ГПК подаването на касационната жалба не спира изпълнението на решението, като жалбопадателят може да поиска спиране при условие, че представи надлежно обезпечение, което по решения за парични вземания е в размер на присъдената сума. С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено като правилно. Предвид изхода на спора жалбоподателят следва да плати на ответната страна разноските по делото в размер на 500 лева адв.възнаграждение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение