Решение № 1707 от 16.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10822/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на И. Т. С. и Й. Т. С.,чрез адв. Танков, против решение № 21725 от 24.06.2025 г. по адм. дело № 2491/2025 г. на Административен съд София – град, с което са отхвърлени жалбите им срещу заповед № 18-12454/22.11.2024 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) – гр. София. Жалбоподателите поддържат, че решението на първоинстанционния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон. Излагат съображения, че не са налице основания за изменение на КККР, тъй като е налице спор за собственост, който следва да бъде разрешен по съдебен ред. Молят решението да бъде отменено, като им се присъдят направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът – началникът на СГКК- гр. София, както и ответниците Й. Л. Й., В. А. И., И. А. Р. и П. М. Г. не изразяват становище. Ответникът Столична община, район Слатина, оспорва касационните жалби. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение и прави евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационните жалби. Като взе предвид касационните основания посочени в жалбите и доказателствата по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационните жалби са подадени против подлежащ на оспорване съдебен акт, от страни, за които съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, както се установява от датите за съобщаване на решението и за изпращане на касационните жалби, поради което са допустими, а доводите на ответника Столична община, район „Слатина“, в обратен смисъл са неоснователни. Разгледани по същество, касационните жалби са основателни. Решението на Административен съд София– град е постановено в противоречие с материалния закон. С оспорения административен акт на основание чл. 51, ал. 1, т. 2 и ал. 2 и ал. 3 и чл. 54, ал. 1 и ал. 4 ЗКИР е одобрено изменение на КККР на гр. София, изразяващо се в заличаване на сграда с [идентификатор] с площ от 79 кв.м. с предназначение: допълващо застрояване и нанасяне на нови обекти в ПИ с [идентификатор], собственост на касаторите и на ответниците И., Р. и Г., както следва: сграда с [идентификатор] с площ от 104 кв.м. с предназначение: жилищна еднофамилна и сграда с [идентификатор] с площ от 16 кв.м., с предназначение: жилищна еднофамилна, на които като собственик в КРНИ е записан ответникът Й. Л. Й. съгласно нот. акт № 17,т. III, дело № 325/ 2024г. В обстоятелствената част на заповедта е посочено, че изменението се състои в коригиране на границите на сграда с [идентификатор] и нанасяне на сграда с [идентификатор] съгласно скица – проект и представените документи. От събраните по делото писмени доказателства е установено, че кадастралната карта е одобрена през 2017г. със заповед на изпълнителния директор на АГКК, като в ПИ с [идентификатор] не са отразени отделни сгради. В КРНИ като собственици на имота са записани двамата касатори и праводателите на ответниците И., Р. и Г.. В съседния ПИ с [идентификатор], записан като собственост на Столична община, район „Слатина“, е нанесена сграда с [идентификатор] с площ от 79 кв.м. с предназначение: постройка на допълващо застрояване, която според представената скица частично попада в ПИ с [идентификатор]. При тези факти първоинстанционният съд неправилно приема, че заповед № 18-12454/22.11.2024 г. на началника на СГКК – гр. София е законосъобразна и не са налице основания за нейната отмяна. От страна на съдебния състав не е съобразено, че разпоредителната част на оспорената заповед не съответства на изложеното в обстоятелствената част. В мотивите на административния акт е посочено, че изменението се състои в коригиране на границите на сграда с [идентификатор], каквато няма нанесена в кадастралната карата, а същевременно в разпоредителната част като изцяло нов обект е нанесена сграда с [идентификатор] и е заличена сграда с [идентификатор], въпреки че в обстоятелствената част на заповедта липсват съображения за заличаването. Изложеното в заповедта не съответства и на удостоверението за приет проект и скицата към него, в които е посочено, че изменението се отнася за сграда с [идентификатор], която в скицата е отразена с нови очертания, но с този идентификатор, независимо, че в текстовата част е посочено, че сградата се заличава. При тези съществени противоречия волята на административния орган е неясна, което е нарушение във формата и самостоятелно основание за отмяна на заповедта съгласно чл. 146, т. 2 АПК. Изводът на административния съд, че са налице основания за изменение на КККР на гр. София съгласно подаденото заявление и заповедта на началника на СГКК – гр. София е законосъобразна, също е неправилен и не се споделя от настоящата инстанция. С оспорената заповед е одобрено изменение на КККР на гр. София, изразяващо се в нанасяне на нови обекти – две сгради, но в границите на поземлен имот, който не е собственост на заявителя, а на двамата касатори и на ответниците И., Р. и Г.. Противопоставянето на собствениците на земята на исканото изменение (възражения са изложени в хода на административното производство и пред съда) е индиция за спор за собственост, до чието разрешаване по съдебен ред заявеното изменение не може да бъде извършено. В тази хипотеза началникът на СГКК следва да откаже да одобри изменението съгласно чл. 54, ал. 2 ЗКИР и чл. 72 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. В случая това не е направено, поради което заповедта, като издадена в противоречие с цитираните материалноправни разпоредби подлежи на отмяна. Освен това с оспорената заповед е одобрено изменение на КККР, изразяващо се в нанасяне на нов обект - сграда с [идентификатор], която не представлява обект на кадастъра съгласно чл. 23, т. 2, предложение 1 ЗКИР. Както се установява от легитимиращия заявителя Й. нотариален акт № 17,т. III, дело № 325/ 2024г., издаден на основание чл. 587, ал. 2 ГПК въз основа на обстоятелствена проверка, новонанесената сграда не е самостоятелен строеж, а част от сграда с [идентификатор]. Поради това същата не попада в приложното поле на § 1, т. 1б от ДР на ЗКИР и не представлява обект, годен за отразяване в кадастралната карта съгласно чл. 23, т. 2, пр. 1 ЗКИР. Това е още едно основание за незаконосъобразност на административния акт. Поради изложеното настоящата инстанция приема, че оспорената пред административния съд заповед на началника на СГКК- гр. София е незаконосъобразна поради нарушения във формата и на материалноправни разпоредби и следва да бъде отменена. Ето защо като достига до заключение в обратен смисъл и отхвърля жалбата против административния акт, първоинстанционният съд постановява решение в противоречие с материалния закон. По тези съображения решението на Административен съд София – град следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 1 АПК се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповед № 18-12454/22.11.2024 г. на началника на СГКК – гр. София да бъде отменена. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото пред двете съдебни инстанции Агенцията по геодезия, картография и кадастър, юридическото лице, в чиято структура е органът, издал отменения административен акт (чл. 143, ал. 1 във връзка с § 1, т. 6 от ДР на АПК), следва да заплати на И. Т. С. и Й. Т. С. общо сумата 401,36 евро, равностойност на 785.00 лв. разноски по делото пред двете съдебни инстанции, включващи 625. 00 лв. възнаграждение на особен представител на ответницата Г. и 160. 00 лв. държавна такса общо за производството пред двете инстанции. По тези съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,