Определение от 23.06.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2451/2023 г.

Производството е по реда на чл. 157, ал. 2-4 от ДОПК. Образувано е по заявеното в молба от 19.05.2023 г. искане на В. Иванова, гр. Кърджали,[ улица], за спиране на изпълнението на Ревизионен акт № Р-16000921006167-091-001/18.03.2022 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП Пловдив, потвърден от директора на дирекция „Обжалване и данъчно–осигурителна практика” Пловдив при ЦУ на НАП с Pешение № 217/26.05.2022 г. в частта на установени задължения в общ размер на 8737,39 лв. главници и 4667,82 лв. за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2015 г. и за 2016 г. Подателката на искането сочи, че към датата на депозирането му е заплатила 8000 лв. от установеното с РА задължение. Предоставя като обезпечение една втора идеална част от апартамент в гр. Кърджали, притежаван в режим на съпружеска имуществена общност, както и лек автомобил БМВ 730 Д, произведен през 2006 г. Данъчната оценка на предлагания в обезпечение недвижим имот, намиращ се в гр. Кърджали, [улrица ],е 47905,83 лв., а окончателната оценка на превозното средство според Разпореждане изх. № [рег. номер]-105-0000607/03.05.2023 г. възлиза на 13000 лв. В становище, постъпило по делото на 05.06.2023 г., директорът на дирекция „ОДОП“ Пловдив оспорва основателността на искането. Поддържа, че наложените обезпечителни мерки не покриват размера на установените с РА публични задължения, които към 05.06.2023 г. са 15574,42 лв. и включват главница 7732,21 лв. и лихва 7842,21 лв. С ПНПОМ изх. № С22009-023-0000172/21.01.2022 г. е наложена възбрана върху една втора идеална част от недвижим имот с данъчна оценка 23 952,92 лв. и съответната част от превозно средство със застрахователна стойност 6500 лв. Сочи се в становището, че спрямо В. Иванова е образувано изпълнително дело на 14.11.2014 г., в което са включени както задълженията по оспорения РА, така и задължения по РА №Р-16000922992303-091-001/26.09.2022 г. и по декларации обр. 6 по фондове ДОО, ЗО, УПФ и данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения. По делото е наложен запор върху МПС рег. № К1425 АС със застрахователна стойност 4300 лв. Според директора на дирекция ОДОП Пловдив по силата на чл. 213, ал. 1, т. 2 ДОПК обезпечението възбрана върху една втора идеална част от недвижим имот, което е единствено жилище на длъжника с данъчна оценка 23952,92 лв. за съответната част представлява несеквестируемо имущество, срещу което не може да се насочи принудително изпълнение. В обобщение, към 05.06.2023 г. задължението по спорния РА е в размер на 15574,42 лв. и включва главница 7732,21 лв. и лихви 7842,21 лв. и са наложени следните обезпечения: запор върху МПС със застрахователна стойност 6500 лв., притежавано в режим на СИО и запор върху МПС със застрахователна стойност 4300 лв. На 16.06.2023 г. по делото са постъпили 6 разпореждания, издадени от публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив, офис Кърджали, за разпределение на суми, постъпили по изп. дело №9140001598/2014 г., от които се установява, че платената от молителката сума по изпълнителното дело е 8000 лв. За да прецени допустимостта и основателността на искането за спиране на изпълнението на ревизионния акт, съставът на ВАС, Първо отделение съобрази следното: При липсата на нормативно предписание за предявяването му в определен срок, то е процесуално допустимо докато ревизионният акт не е изпълнен. По силата на чл. 157, ал. 2 ДОПК изпълнението може бъде спряно от административния съд по искане на жалбоподателя, като към искането се прилагат доказателствата за направеното обезпечение в размер на главницата и лихвите, а когато не е наложено обезпечение, искането трябва да съдържа предложение за обезпечение в същия размер и в тези случаи се прилагат съответно разпоредбите на чл. 153, ал. 3–5 и ал. 8. В чл. 153, ал. 4 от ДОПК е уредена хипотезата, при която задължително се спира изпълнението на ревизионния акт – ако представеното обезпечение е в пари, безусловна и неотменима банкова гаранция или държавни ценни книжа и е в размера по ал. 3. Във всички останали случаи решаващият орган, съответно съдът, извършва преценка съобразно представеното, съответно предложеното обезпечение и може да спре изпълнението, като задължи компетентния публичен изпълнител в определен срок да наложи обезпечителни мерки върху предложеното като обезпечение имущество. Разглежданият случай е по чл. 153, ал. 5 от ДОПК - с искането за спиране изпълнението на ревизионния акт от адресата му се представя обезпечение – възбрана върху една втора идеална част от апартамент в гр. Кърджали, [улица], притежаван в режим на съпружеска имуществена общност и превозно средство марка БМВ модел 730Д, произведено през 2006 г. Възражението на касатора, че недвижимият имот, върху който е наложена възбрана по изпълнителното дело, е единствено жилище за Иванова, поради което върху него не може да се насочи принудително изпълнение, не се подкрепя от констатациите в РД №Р-16000921006167-092-001/17.02.2022 г., стр. 3-4 за отразени в информационния масив на НАП относно декларирани от ревизираната по реда на чл. 14 ЗМДТ недвижими имоти – земя и сграда в гр. Пловдив, ул. „Константин Иречек“ №9, ет. 1 с данъчна оценка 41671,80 лв. и недвижим имот земя и сграда в гр. Кърджали, ул. „Републиканска“ с данъчна оценка 291 364,16 лв. Нещо повече – в РД е възпроизведено съдържанието на справка за налични недвижими имоти на В. Иванова, според която тя притежава 4 апартамента на [улица] на обща стойност 196 000 лв., апартамент № 10 на [улица], както и къща в с Славяново /последните два имота придобити по наследство/. При изложените данни Върховният административен съд, Първо отделение приема, че сборът на данъчната оценка на една втора идеална част от недвижимия имот и застрахователната стойност на превозното средство, върху които е наложено обезпечение – 30 452,92 лв., надхвърля задълженията по обжалвания РА заедно с лихвите към 05.06.2023 г. – 15 574,42 лв., включващо главница 7732,21 лв. и лихви 7842,21 лв. Разпоредбата на чл.153, ал.5 ДОПК предоставя право на административния орган в условията на оперативна самостоятелност на извършва преценка съобразно предложеното обезпечение дали да спре изпълнението на ревизионния акт. За да се уважи искането, е необходимо предложеното обезпечение действително на гарантира събирането на публичните вземания. Върховният административен съд, Първо отделение приема, че предложеното обезпечение е достатъчно и годно да послужи за погасяване на публичното вземане в хода на производството по изпълнението му, поради което и на основание чл. 157, ал. 7 от ДОПК