Определение № 9521 от 05.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8787/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на В. Г. К. от гр.Разлог, чрез адв. Карачубан, против определение № 19339 от 19.05.2026г., постановено по адм. дело № 5114/2026 г. по описа на Административен съд - София град, с което е оставена без разглеждане жалбата й срещу мълчалив отказ на кмета на район „Триадица“ при Столична община /СО/ по заявление – жалба с вх. №РТР19-ГР94-2340-/7/ от 08.04.2026 г. и производството по делото е прекратено. С доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение се претендира отмяна му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата. Ответникът не ангажира становище. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Обжалваното определение е постановено на основание чл.159, т.1 АПК, мотивирано с липса на надлежен предмет на съдебното производство, тъй като мълчалив отказ не е формиран по подаденото заявление – жалба с вх. №РТР19-ГР94-2340-/7/ от 08.04.2026 г., с което се иска да бъде изпълнена предходно издадена по реда на чл.49, ал.5 ЗУЕС заповед от кмета №РТР22-РД56-1165/08.11.2022 г. Със заповедта е наредено на собствениците на самостоятелни обекти в етажната собственост, находяща се на адрес гр.София, [улица], между които е й жалбоподателката, незабавно да извършат ремонт на покривната конструкция, като е определен е 60-дневен срок за доброволно изпълнение и са посочени последиците при неизпълнение. Прието е, че поради неизпълнение на разпоредените със заповедта последици е подадено заявлението-жалба на 08.04.2026 г. от К., по което няма произнасяне и това се оспорва под формата на настъпил мълчалив отказ. Административният съд е приел от правна страна, че при тази фактическа обстановка ,не се установява формиран мълчалив отказ, тъй като не е налице сезиране на административният орган с искане за издаване на административен акт, за което законът е определил вида на акта и срока за произнасяне от органа. По отношение на искането за санкциониране на неизправните собственици в ЕС е прието, че жалбата има характер на сигнал, при непроизнасяне по който мълчалив отказ не се формира. По отношение на искането да се организира извършване на ремонта от името на общината по реда на чл.49 ЗУЕС, също не е формиран мълчалив отказ, тъй като искането е за изпълнение на вече издадени и влезли в сила индивидуални административни актове, а не за издаване на нов акт. Изложени са мотиви и за недопустимост на доводите за защита срещу бездействие на общината, тъй като те са относими в друго съдебно производство - по реда на чл. 294 и сл. от АПК. Така постановеното определение е правилно, обосновано и законосъобразно. Мълчалив отказ се формира когато нормативно задълженият да се произнесе в изрично указан срок орган бездейства, т.е. не се произнася по заявено до него искане за издаване на индивидуален административен акт. В случая не е налице такъв вид бездействие на кмета, тъй като до него не е отправено искане със заявление – жалба с вх. №РТР19-ГР94-2340-/7/ от 08.04.2026 г. за издаване на индивидуален административен акт. Видно от приложените по административната преписка документи, през 2021г. е проведено производство по чл.196 ЗУТ по заявление на К., приключило с издаване на заповед, с която е наредено на ЕС да се извърши ремонт на покрива и фасадите на сградата с адрес гр.София, [улица]. Тази заповед, както правилно е вписано в диспозитивната й част, подлежи на принудително изпълнение. Впоследствие е издадена и втора заповед на 08.11.2022 г., с която на ЕС е възложено същото задължение, но по реда и на основание чл.49, ал.4 ЗУЕС. Тези заповеди не са заверени като влезли в сила по административната преписка, поради което се явяват неоснователни и въведените в частната жалба доводи за бездействие на административния орган. Следва да се маркира и това, че принудителното изпълнение на влязъл в сила индивидуален административен акт съставлява самостоятелно производство, разписано в гл.17 от АПК и се образува след влизане в сила на съответната заповед и установена липса на доброволно изпълнение. Предвид изложеното изводът в обжалваното определение за недопустимост на производството по реда на чл.159,т.1 АПК е правилен, поради което обжалваното определение следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,