Определение № 9720 от 14.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10253/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК, във връзка с чл. 130, ал. 4 АПК. Образувано е по два броя частни жалби, подадени съответно от „Кредипорт“ АД, чрез адв. В. Савов и от директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. София, черз юрисконсулт Михайлова против Определение № 26394/04.08.2025 г. на Административен съд – София град, постановено по адм. дело № 7012/2025 г. С обжалваното определение, Административен съд – София град (АССГ) е оставил без разглеждане жалбата на „Кредипорт“ АД срещу Мълчалив отказ на Директора на ТД на НАП - София да се произнесе по Искане за възстановяване на производството по издаване на Акт за прихващане или възстановяване с вх. № 55-22-7742/25.04.2025 г., прекратил производството по адм. дело № 7012/2025 г. по описа на АССГ и изпратил делото по подведомственост на Директора на дирекция „ОДОП“ – София. В частната жалба на „Кредипорт“ АД се твърди, че определението, в частта на оставяне на жалбата му без разглеждане и прекратяване на производството, е неправилно. Оспорва извода на съда, че не следва да се произнася, доколкото не е сезиран с жалба, а с такава била сезирана Дирекция „ОДОП“ – София. Твърди, че отказът да се допусне възобновяване на административно производство може да се обжалва пред съда, съгласно чл.202, ал.1 от АПК. Оспорва и изводите на съда за неясна воля на жалбоподателя с твърдения, че е подал искане за възобновяване на производство по издаване на АПВ, което е приключило без годен АПВ. Моли за отмяна на определението и връщане на делото на АССГ с изрични указания за произнасяне по същество. В частната жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. София се твърди, че обжалваното определението, е неправилно в цялост. Изложени са доводи, че в случая е подадено искане по чл.99, ал.1 от АПК от „Кредипорт“ АД за възобновяване на производството по издаване на АПВ, а такъв акт няма, доколкото издадения на жалбоподателя АПВ е прогласен за нищожен с решение № 1132/28.06.2019 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – София, поради което за административния орган не е налице основание за издаване на акт за възобновяване на производството по издаване на АПВ. В случая, такъв акт не бил издаден, поради което е формиран мълчалив отказ за издаването му. Твърди, че причината за неиздаване на акт за възобновяване на производството– дали поради недопустимост или неоснователност на искането, е ирелевантна. Позовава се на чл.103, ал.3 от АПК, съгласно който отказът дай се допусне възобновяване на производството подлежи на обжалване по реда на глава 10, раздел ІV от АПК пред съда, поради което счита, че компетентен да го разгледа е съдът, независимо, че е адресиран до Дирекция „ОДОП“ – София. Моли за отмяна на определението и връщане на делото на АССГ за продължаване на съдопроизводстевените действия. Ответниците по двете частни жалби, не изразяват становище. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С обжалваното определение административният съд е оставил без разглеждане жалбата на „Кредипорт“ АД срещу Мълчалив отказ на Директора на ТД на НАП - София да се произнесе по Искане за възстановяване на производството по издаване на Акт за прихващане или възстановяване с вх. № 55-22-7742/25.04.2025 г., прекратил производството по адм. дело № 7012/2025 г. по описа на АССГ и изпратил делото по подведомственост на Директора на дирекция „ОДОП“ – София. За да постанови този резултат, съдът е приел следното от фактическа страна: По повод искане за прихващане или възстановяване с вх. № 10-53-07-28/13.03.2019 г. на „Кредипорт“ АД, е издаден АПВ № П-22221019058902-004-001/11.04.2019 г. от старши инспектор в ТД на НАП – София. Цитираният АПВ е обжалван пред Директора на дирекция "ОДОП" София, който е обявил неговата нищожност с Решение № 1132/28.06.2019 г. По делото липсват данни издаденото Решение да е било оспорено по съдебен ред. Срещу АПВ е подадена жалба до АССГ, който с Определение № 4223/10.06.2021 г. по адм. дело № 9170/2019 г. я е оставил без разглеждане. На 25.04.2025 г. на основание чл. 99 АПК е подадено от „Кредипорт“ АД до Директора на ТД на НАП София искане за възстановяване на производството по издаване на акт във връзка с искане за прихващане или възстановяване с вх. № 10-53-07-28/13.03.2019 г. и цитирания АПВ. При така установената фактическа обстановка, с оспореното пред настоящата инстанция определение на АССГ е прието следното: На първо място, че в подаденото искане за възстановяване на производството по издаване на АПВ не е ясна волята на жалбоподателя дали е поискал възобновяване на производството по чл.99 от АПК или само припомня на органа, че не се е произнесъл по искане за издаване на АПВ от 13.03.2019г. Прието е, че последица от констатираната неяснота за действителната воля на дружеството била невъзможността съдът да прецени вида на търсената защита, нито дали искането, подадено до директора на Дирекция „ОДОП“ – София е допустимо и основателно, съответно – недопустимо и неоснователно. На второ място е прието, че при липса на влязъл в сила неоспорен пред съда АПВ, съдът е възпрепятстван да установи каква е волята на органа, за да формира мълчалив отказ – дали се касае до недопустимо производство, за неоснователно искане или до сезиране на орган, който не е компетентен. На трето място съдът е разсъждавал формиран ли е в действителност мълчалив отказ и пред кого подлежи на оспорване същия. Приел е, че ако се приеме, че е налице мълчалив отказ, намира приложение чл.103, ал.3 от АПК и същия подлежи на обжалване пред компетентния административен съд и следва жалбата да е подадена в срока по чл.197 АПК, което не било сторено. В случая обаче, дружеството изрично посочило, че обжалва мълчалив отказ на директора на Дирекция „ОДОП“ – София пред директора на Дирекция „ОДОП“ – София. С оглед последното, на четвърто място е прието, че делото не е подведомствено на съда, а на Директора на Дирекция "ОДОП" София, до когото е адресирано искането. Определението е неправилно, като постановено в нарушение на закона. Производството пред административния съд е образувано по жалба на „Кредипорт“ АД срещу мълчалив отказ на директора на Дирекция „ОДОП“ – София за възобновяване на производството по издаване на акт във връзка с искане за прихващане или възстановяване с вх. № 10-53-07-28/13.03.2019 г., подадено на основание чл.99 от АПК. По делото не е спорно, че по повод искане за прихващане или възстановяване с вх. № 10-53-07-28/13.03.2019 г. на Ти Би Ай Лизинг“ ЕАД (с настоящо наименование „Кредипорт“ АД), е издаден АПВ № П-22221019058902-004-001/11.04.2019 г. от старши инспектор в ТД на НАП – София, с който е отказано възстановяване на недължимо платени суми за ДДС в размер на 285 087,80 лева. Цитираният АПВ е обжалван пред Директора на дирекция "ОДОП" София, който е обявил неговата нищожност с Решение № 1132/28.06.2019 г. Изложени са мотиви, че АПВ е издаден по недопустимо искане за прихващане и възстановяване, което е преценено за толкова съществено нарушение на процесуалните правила, което го опорочава до степен на нищожност. Няма спор, че АПВ № П-22221019058902-004-001/11.04.2019 г., издаден от старши инспектор в ТД на НАП – София е оспорен по съдебен ред, като с определение № 4223/10.06.2021г., постановено по адм.дело № 9170/2019г. по описа на АССГ, жалбата на дружеството е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима. Изложени са мотиви, че прогласяване нищожността на акта на процесуално основание означава, че същият, като индивидуален административен акт не е годен да породи каквито и да било последици, засягащи негативно правната сфера на дружеството. С искане вх. № 55-22-7742 от 22.04.2023г., подадено на основание чл. 99 АПК, „Кредипорт“ АД е поискало от Директора на ТД на НАП - София възобновяване на производството по издаване на АПВ, във връзка с искане за прихващане или възстановяване с вх. № 10-53-07-28/13.03.2019 г. Искането е подадено на основание нови обстоятелства и нови писмени доказателства, като е посочено, че след постановяване на решение от 29.02.2024г. на СЕС по дело С-314/22 е налице трайна и константна практика на ВАС, като са цитирани множество решения. По това искане, Директора на ТД на НАП – София не се е произнесъл, включително и към настоящия момент. Горното е послужило като основание на „Кредипорт“ АД да приеме, че е формиран мълчалив отказ на директора на ТД на НАП – София по искането му за възобновяване на производството по издаване на акт във връзка с искане за прихващане или възстановяване с вх. № 10-53-07-28/13.03.2019 г., поради което го е обжалвал с жалба, адресирана до директора на Дирекция „ОДОП“ – София, препратена по компетентност на АССГ. При така установените факти, неправилно съдът е приел, че от подаденото искане не се изяснява волята на жалбоподателя дали е поискал възобновяване на производството по чл.99 от АПК или само припомня на органа, че не се е произнесъл по искане за издаване на АПВ от 13.03.2019г. Видно от приложеното искане вх. № 55-22-7742 от 22.04.2023г. /л.10 от делото на АССГ/, същото е подадено на основание чл. 99 АПК, и „Кредипорт“ АД е поискало от директора на ТД на НАП - София възобновяване на производството по издаване на акт във връзка с искане за прихващане или възстановяване с вх. № 10-53-07-28/13.03.2019 г. След като е безспорно установено, че компетентния административен орган не се е произнесъл по искането за възобновяване на производството по издаване на АПВ, е оспорен мълчалив отказ на същия по искане за възобновяване на производството по издаване на АПВ, във връзка с искане за прихващане или възстановяване с вх. № 10-53-07-28/13.03.2019 г. Макар да е разсъждавал по въпроса формиран ли е в действителност мълчалив отказ и пред кого подлежи на оспорване същия, неправилно съдът приел, че формирания мълчалив отказ, подлежи на оспорване пред директора на Дирекция „ОДОП“ – София. Чл. 103, ал. 2 АПК сочи реда на разглеждане на искането за възобновяване и компетентния орган да стори това, а ал.3 от същата разпоредба предвижда, че отказът да се допусне възобновяване може да се оспорва по реда на глава десета, раздел IV, озаглавен „Обжалване на отказ за разглеждане на искане за издаване на административен акт“. Няма спор, че изричният отказ на административния орган да допусне възобновяването на производството се обжалва пред съда. Въпросът е, когато липсва произнасяне може ли този дължим изричен отказ по силата на закона да се приравни на мълчалив отказ, според фикцията на чл. 58, който също да се обжалва пред съда. Настоящият състав счита, че при непроизнасяне от административния орган по искането за допускане на възобновяване на административното производство също се формира мълчалив отказ, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. След като изричният отказ подлежи на обжалване пред съда, непроизнасянето е приравнено на мълчалив отказ, тъй като липсва дължим акт, който също подлежи на обжалване. Ако се приеме обратното, би се допуснало заинтересованите лица, поискали възобновяване на основанията по чл. 99, т. 2 - 7 да бъдат лишени от тази предоставена им от закона възможност с чл. 100, която цели отмяната на влезлия в сила административен акт, който не е бил обжалван по съдебен ред. При непроизнасяне от горестоящия административен орган по искането за възобновяване, без контрол върху това непроизнасяне, не би могла и да се развие процедурата по възобновяване. Не е такава целта на законодателя. В този смисъл е трайната практика на ВАС, съгласно Определение № 2162 от 14.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1718/2013 г., 5-членен с-в и др. Неправилно е прието в обжалваното определение, че при липса на влязъл в сила неоспорен пред съда АПВ, съдът е възпрепятстван да установи каква е волята на органа, за да формира мълчалив отказ – дали се касае до недопустимо производство, за неоснователно искане или до сезиране на орган, който не е компетентен. При формиран мълчалив отказ, както и приел първоинстанционния съд и с допълващи мотиви се приема и от настоящия касационен състав, преценката за това, дали е налице фактическият състав на чл. 99 от АПК, изискващ влязъл в сила общ или индивидуален административен акт, необжалван по съдебен ред и наличие на някое от предвидените в чл. 99, т. т. от 1 до 7 от АПК основания, е преценка относно законосъобразността на обжалвания мълчалив отказ, която следва да се направи при решаването на правния спор по същество. Компетентен да направи тази преценка е съдът, който е сезиран с жалба срещу мълчалив отказ. Поради гореизложеното, обжалваното определение като неправилно следва да бъде отменено и делото да се върне на същия съдебен състав за продължаване на съдопроизводствените действия.