Определение № 6113 от 04.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5422/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Т. Г., гражданин на Република Турция, подадена чрез пълномощник адв. А. Георгиев. Жалбата е срещу определение № 16670 от 30.04.2026г. по адм. дело № 5037/2026г. на Административен съд - София-град (АССГ). С частната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл.209, т.3 вр. чл.236 от АПК. Иска се отмяната на обжалваното определение и връщане делото на първоинстанционния съд за произнасяне по съществото на жалбата. Ответникът – началникът на Гранично полицейско управление (ГПУ) - Свиленград, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира частната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване определение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл.230 АПК. Разгледана по същество частната жалба е основателна по следните съображения: С обжалваното определение Административен съд - София-град е оставил без разглеждане жалбата на Т. Г. срещу разпореждане по чл. 60, ал. 1 от АПК за допускане на предварително изпълнение на заповед с рег. № 4536 РАМ-117 от 15.04.2026 г. на началника на ГПУ – Свиленград, и е прекратил производството по адм. дело 5037/2026г. по описа на АССГ. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че със заповед с рег. № 4536 РАМ-117 от 15.04.2026 г. на началника на ГПУ – Свиленград на основание чл. 42, ал.1, т.2 във вр. с чл. 10, ал.1, т.4 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) „Експулсиране – Република Турция“ на Т. Г.. Съдът е счел, че предварителното изпълнение на процесната заповед е допуснато по силата на закона - чл. 44, ал.4, т.3 ЗЧРБ, а не въз основа на изрично съдържащото се в нея разпореждане на органа по чл. 60, ал.1 АПК. Затова съдът е счел, че жалбата срещу предварителното изпълнение на акта, допуснато от закона, е недопустима на основание чл. 159, т. 1 АПК. Така постановеното определение е неправилно, тъй като е необосновано и е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Административният съд е формирал необосновани фактически констатации. Не почиват на данните по делото нито вида на наложената ПАМ, нито правните основания за нейното издаване. Противно на изложеното от административния съд със заповед с рег. № 4536 РАМ-117 от 15.04.2026 г. на началника на ГПУ – Свиленград не е наложена ПАМ „Експулсиране – Република Турция“, а наложената ПАМ е „забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите - членки на Европейския съюз“ за срок от пет години. А правното основание за нейното издаване не е посоченото от административния съд, а чл.42з, ал.1, т.1 във вр. с чл.10, ал.1, т.4 и чл.44, ал.1 от ЗЧРБ. За така наложената ПАМ „забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите - членки на Европейския съюз“ в ЗЧРБ не е предвидено предварително изпълнение по силата на закона. Според чл. 44, ал.4, т.2 ЗЧРБ за наложената ПАМ е предвидено предварително изпълнение само когато ПАМ е наложена поради наличието на основанията по чл. 10, ал. 1, т. 1 и 1а ЗЧРБ. В случая процесната ПАМ е наложена поради наличие на основание по чл. 10, ал. 1, т.4 ЗЧРБ, за което няма предвидено в закона предварително изпълнение. Затова в заповедта административният орган с разпореждане по чл. 60, ал.1 АПК е допуснал нейно предварително изпълнение, като се е обосновал с опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на заповедта. Според чл. 60, ал.5 АПК разпореждането, с което се допуска предварително изпълнение, може да се обжалва чрез административния орган пред съда в тридневен срок от съобщаването му, независимо дали административният акт е бил оспорен. Именно това е направил адресата на акта Т. Г. с жалбата си до АССГ. Административният съд е следвало да разгледа жалбата и да се произнесе по съществото на спора. Съставът на АССГ е подменил предмета на спора и вместо да разгледа жалбата на Т. Г. срещу разпореждането на административния орган за предварително изпълнение на заповедта, е приел, че е наложена друга ПАМ, на различно основание и е оставил жалбата без разглеждане. Изложеното нарушение на съдопроизводствените правила е съществено, тъй като са нарушени правата на оспорващия да получи исканата съдебна защита, както и защото допуснатото нарушение се отразява на постановения резултат. Съобразно това обжалваното определение следва да бъде отменено като неправилно и делото да бъде върнато за разглеждане жалбата на Т. Г. срещу включеното в заповед рег. № 4536 РАМ-117 от 15.04.2026 г. разпореждане за нейното предварително изпълнение. Затова и на основание чл.221, ал.2, предл. второ, във вр. с чл.236 и чл.235, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,