Определение № 180 от 01.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2411/2019 г.

С молба вх. № 5 203 277/04.12.2019 година (подадена пред Софийски районен съд) Р. Л. Р. е поискал да бъде допълнено по реда на чл. 248 от ГПК постановеното по делото определение № 814/12.11.2019 година като Посолството на Държавата Катар в Република България бъде осъдено да му заплати направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред ВКС в размер на 1900.00 лева. Ответникът по молбата Посолството на Държавата Катар в Република България е подал отговор с вх. № 5 212 428/17.12.2019 година, с който е изразено становище за неоснователност на молбата и е поискано същата да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки данните по делото, намира следното: С постановеното по делото определение № 814/12.11.2019 година съставът на ІV г. о. на ВКС не е допуснал касационно обжалване на решение № 1228/20.02.2019 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV-В въззивен състав, постановено по гр. д. № 10 899/2018 година, по подадената против него от Посолството на Държавата Катар в Република България касационна жалба с вх. № 48 920/10.04.2019 година. С въззивното решение е изменено частично първоинстанционното решение № 434 787/21.06.2018 година на Софийския районен съд, гражданско отделение, 62-ри състав, постановено по гр. д. № 21 032/2018 година, при което като краен резултат от спора са уважени предявените против Посолството на Държавата Катар в Република България от Р. Л. Р. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 от КТ, вторият във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ като е признато за незаконно и като такова е отменено уволнението на Р. от длъжността „шофьор на Л.”, извършено със заповед № 001/01.02.2018 година на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ във връзка с чл. 187, ал. 1, т. 8 от КТ и касаторът е осъден на му заплати сумата от 14 812.17 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за периода от 02.02.2018 година до 31.07.2018 година, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 29.03.2018 година до окончателното плащане. Тъй като решението на Софийски градски съд не е допуснато до касационно обжалване по подадената от Посолството на Държавата Катар в Република България касационна жалба, то същото е влязло в сила и предявените от Р. Л. Р. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 от КТ, вторият във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ са уважени окончателно. Затова на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Посолството на Държавата Катар в Република България следва да възстанови на Р. Л. Р. всички направени по делото съдебни и деловодни разноски, включително и тези направени пред касационната инстанция. С постановеното по делото определение № 814/12.11.2019 година обаче такива разноски не са присъждани. Молбата на Р. Л. Р. е постъпила в съда на 04.12.2019 година, с оглед на което е спазен срокът, в който може да се иска допълването на определението в частта му за разноските. От представените по делото доказателства е видно, че пред касационната инстанция е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1900.00 лева. С оглед на това молбата по чл. 248 от ГПК е основателна и постановено по делото определение № 814/12.11.2019 година трябва да се допълни като Посолството на Държавата Катар в Република България бъде осъдено да заплати на Р. Л. Р. сумата от 500.00 лева, представляващи направените пред касационната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение. Неоснователно е твърдението на Посолството на Държавата Катар в Република България, че сумата не се дължи, тъй като същата била вече присъдена на Р. с решение № 1228/20.02.2019 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV-В въззивен състав, постановено по гр. д. № 10 899/2018 година. От посоченото решение е видно, че в полза на Р. е присъдена сумата от 1224.95 лева, представляваща направени от него разноски във въззивната инстанция. Разноски обаче се дължат отделно за всяка една от инстанциите в съдебното производство, включително и за касационната такава. Затова присъдените във въззивното производство разноски не са едни и същи с разноските направени в касационното производство. Последните са отделни такива и подлежат на самостоятелна компенсация, независимо от разноските във въззивното производство. От представените доказателства е видно, че заплатеното адвокатско възнаграждение е за изготвяне на отговор на касационната жалба и за процесуално представителство пред ВКС, поради което уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение не е прекомерно съгласно чл. 9, ал. 3 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 1 и чл. 7, ал. 2, т. 4, както и чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2014 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията им към датата на уговаряне и заплащане на възнаграждението. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение