Определение № 501 от 18.09.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4949/2014 г.

Производството е по чл. 123 ГПК. Образувано е по подадена от Р. П. Н. молба с искане ВКС да определи кой съд по правилата на местната подсъдност е компетентен да се произнесе по предявения срещу молителката от Н. В. иск по чл. 127, ал. 2 СК. При извършената проверка за допустимостта на направеното искане настоящият съдебен състав намери следното: От данните по делото се установява, че Н. В. е предявил на 06.02.2014 г. иск по чл. 127, ал. 2 СК срещу Р. Н., майка на роденото през време на съвместното им съжителство дете, пред Сливенски районен съд, в което населено място ответницата е регистрирала постоянен адрес. В исковата молба е посочено, че ответницата е регистрирала и настоящ адрес в [населено място]. Препис от исковата молба е връчен на ответницата на 03.04.2014 г. Няма данни в едномесечния срок от чл. 131, ал. 1 ГПК да е постъпил отговор по иска. На 07.05.2014 г. ответницата Н. е предявила насрещен иск срещу В. за предоставяне упражняването на родителските права върху роденото от съвместното им съжителство дете. Първото съдебно заседание по делото е проведено на 14.07.2014 г. Възражение за местна неподсъдност на първоначалния иск пред Сливенски районен съд е направено с молба от 25.07.2014 г. По него съдът се е произнесъл с определение, постановено в проведеното открито съдебно заседание от същата дата, като го е оставил без уважение. Намерил е, че възражението за местна неподсъдност на делото е направено след изтичане на срока за отговор на исковата молба съгласно чл. 119, ал. 3 ГПК. Това определение не е обжалвано по реда на чл. 121 ГПК и е влязло в сила. С това е изчерпан реда за определяне на местно компетентния съд. При тези данни направеното искане по чл. 123 ГПК е недопустимо, което е основание да бъде оставено без разглеждане. ВКС е компетентен да определи пред кой съд следва да се предяви иска само, когато компетентния съд не може да бъде определен по правилата на глава ХІІ ГПК. В случая той е определен по тези правила, поради което не е налице основание за произнасяне на ВКС по този въпрос. Преди произнасяне на съда по частната жалба по делото е постъпил служебно изпратен от Сливенски районен съд препис от протокол по гр. д. № 721/2014 г., съставен за проведеното на 02.09.2014 г. съдебно заседание. От същия се установява, че страните са постигнали споразумение по спорните въпроси между тях. С определение от същата датата споразумението е одобрено и производството по делото е прекратено. От това следва, че за жалбоподателката е отпаднал и интереса от направеното искане за разрешаване на въпроса за компетентния по правилата на местната подсъдност съд. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.