Определение № 639 от 01.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 3271/2015 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Г. Й. С., чрез процесуалния му представител адв. Д. Г. против определение № 184 от 04.08.2015г. по т.д. № 1686/2014г. по описа на ВКС, ТК, ІІ отделение, с което е прекратено производството по делото. В жалбата се сочи, че атакуваното определение е неправилно, тъй като необосновано решаващият съд е приел, че частният жалбоподател е бил уведомен за указанията на съда за заплащане на държавна такса в размер от 320лв. по сметка на ВКС в дадения срок по Определение № 379 от 02.07.2015г. по т.д. № 1696/2014г. по описа на ВКС, ТК, ІІ т.о. Оспорва се получаването на 09.07.2015г. от пълномощника на страната адв.Д. Г. в кантората му на съобщение с горните указания. Претендира се за отмяна на обжалваното определение за прекратяване на производството и даване на нов срок за заплащане на дължимата държавна такса. В писмения отговор ответникът по частната жалба Т. С. С., чрез пълномощника си адв.С. Л. оспорва основателността на частната жалба. Настоящия състав на ВКС, Търговска колегия, І отделение, намира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване по чл.274,ал.2 вр.ал.1 ,т.1 ГПК съдебен акт от надлежна страна. Разгледана по същество частната жалба се явява неоснователна. С Определение № 379 от 02.07.2015г. по т.д. № 1696/2014г. по описа на ВКС,ТК,ІІ т.о. е допуснато касационно обжалване на решение № 78/28.02.2014г. по в.гр.д. № 1035/2014г. на Старозагорски окръжен съд. Със същото определение са дадени указания на касатора Г. Й. С. в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 320 лв. по сметка на ВКС, както и че при неизпълнение на указанията производството по касационната жалба ще бъде прекратено. Видно от изпратено на 02.07.2015г. и получено на 09.07.2015г. съобщение с адресат Г. Й. С., чрез адв. Д. Г., същото съобщение е връчено при условията на чл.51, ал.1 ГПК: на посочения в касационната жалба по т.д. № 1686/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. адрес на кантората на редовно упълномощения адвокат на страната – [населено място], [улица],офис 1, лично на адвоката, който е подписал за получател и при удостоверяване на връчването от длъжностното лице по призоваването с посочване на името и качеството на получателя – адв. Д.Г.. Разписката за връчено съобщение в частта на извършеното от длъжностното лице по призоваването удостоверяване в кръга на неговата компетентност, на осн. ал.44, ал.1 ГПК, представлява официален свидетелстващ документ, който има обвързваща решаващия съд материална доказателствена сила относно удостоверените обстоятелства, а именно, че: на посочената дата и на посочения адрес, на подписалото за получател лице в отбелязаното за последния качество е извършено връчване от служител на съда на съобщение с конкретно съдържание, в т.ч. и конкретни указания. Направеното от частния жалбоподател оспорване относно фактите на получаване от пълномощника му на цитираното съобщение на вписаните дата и адрес представлява оспорване по чл.193 ГПК. Съобразно правилото на чл.193, ал.3, изр.1 ГПК тежестта за доказване на неистинността на официален свидетелстващ документ пада върху страната, която го е оспорила, т.е. върху частния жалбоподател. В случая той не е ангажирал никакви доказателства за установяване на твърденията си. В частта, в която разписката за връчено съобщение носи подпис за получател, документът има характер на частен свидетелстващ документ, съдържащ признание относно неизгодни за подписалото го лице факти – че е получило съобщението, на осн. чл.44, ал.1, изр.4 ГПК. В частната жалба не се съдържа оспорване, че подписът не принадлежи на пълномощника, нито е направено искане за събиране на доказателства за установяване авторството на подписа. Следователно не е оборена доказателствената сила на документа относно горепосочения факт. Налага се цялостен извод за надлежно връчване на 09.07.2015г. на съобщението с указания на съда за внасяне на държавна такса и представяне на доказателства в определен срок. Тъй като указанията не са изпълнени в този срок, на осн. чл.286, ал.1, т.2 вр. чл.284, ал.3, т.4 ГПК производството по нередовната касационна жалба подлежи на прекратяване. По изложените съображения, Върховния касационен съд