Определение № 70 от 27.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 903/2012 г.

Производството е по чл.274, ал.2, във връзка с чл.248, ал.1 ГПК. С частна жалба, вх.№4669/09.5.2012 г., подадена от П. С. У., е обжалвано определение №755/28.3.2012 г. по гр.д.№1908/2011 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.о., 2 състав, с което на основание чл.248, във връзка с чл.78, ал.5 ГПК е изменено решение от 07.01.2012 г. по посоченото въззивно дело в частта за разноските, като са отменени присъдените в полза на [фирма], в ликвидация разноски за сумата от 8000 лева до 11500 лева. Застъпва се становище, че ответникът по въззивната жалба [фирма], не е представил списък на разноските, нито е изпратил свой представител в съдебното заседание на 30.11.2011 г. Моли се за уважаване на частната жалба. Ответникът по частната жалба е депозирал отговор, вх.№5561/05.01.2012 г.. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., след като разгледа частната жалба и взе предвид отговора на ответника по нея намира, че същата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законния срок. Разгледана по същество тя е и основателна. От данните по делото, представените доказателства и депозираната писмена защита, вх№9379/30.11.2011 г., е видно, че [фирма], не е бил представляван в съдебното заседание на 30.11.2011 г. Представените впоследствие молба и писмената защита, ведно с договор за правна помощ и списък на разноските по чл.80 ГПК, не удостоверяват своевременното им представяне, тъй като в съдебния протокол това не е отбелязано. Не е оборена доказателствената сила на посочения протокол, който е официален документ и в който е отбелязано, че е даден ход на делото при спазване на разпоредбата на чл.142 ГПК. Това отбелязване е в съответствие и с правните норми на чл.135, ал.ал.1 и 2 ГПК. Изложеното налага отмяна на обжалваното определение в частта, с която е не е изменено решение №127/07.01.2012 г. по гр.д.№1908/2011 г. на Софийския апелативен съд, г.к., 2-ри състав, за сумата до 8000 лева – разноски, и следва да се отмени посоченото решение в частта, с която П. С. У. от [населено място] е осъден да заплати на [фирма] –, сумата 8000 лева. Водим от горните съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,