Определение № 158 от 15.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3965/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. В. К. срещу решение от 18.03.2021 г., постановено по в.т.д. № 1572 /2020 г. на Старозагорски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 26.06.2020 г. по гр.д. № 72 /2020 г. на Районен съд - Гълъбово, с което по предявен установителен иск по чл. 422 ГПК е признато за установено, че И. В. К. дължи на И. М. сумата 4 850 евро главница по договор за заем, заедно със законната лихва, за което е издадена заповед за изпълнение от Районен съд Гълъбово. Ответникът И. М. оспорва основателността на жалбата. Касационната жалба е допустима, подадена е в срок от страна по делото срещу въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване и жалбата е редовна. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното: Предоставянето от ищеца И. М. на ответницата И. В. К. на 27.08.2019 г. паричен заем в размер на 4 850 евро с краен срок за връщане „след три месеца“ е установено с писмен документ – разписка, съставена на немски език, подписана от ответницата, която не оспорва подписа върху документа. След изтичане на срока за връщане ищецът се е снабдил със заповед по чл.410 ГПК, срещу която ответницата е депозирала възражение по чл.414 ГПК, поради което ищецът е предявил иск за установяване на вземането, което е с правно основание чл.240 ЗЗД. Ответницата оспорва датата върху разписката, получаването на сумата и твърди, че е била въведена в заблуждение от ищеца. Въззивният съд е приел възраженията на ответницата за неоснователни. Приел е, че твърдението на ищеца за съществуването на заемно правоотношение се доказва от представената по делото разписка на немски език, представена по делото с превод на български език, от която се доказва, че ищцата е получила сумата като заем и се е задължила да я върне в определен срок. Падежът е настъпил – разписката е издадена на 27.08.2019 г., а крайният срок за плащане е до три месеца – т.е. до 27.11.2019 г. Въззивният съд е приел за неоснователно и възражението на въззивницата (ответницата) за разпределение на доказателствената тежест в процеса за твърдението и, че е била въведена в заблуждение. По наличието на основания за допускане на касационно обжалване: В представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касационната жалбоподателка се позовава на недопустимост и очевидна неправилност на въззивното решение и извежда следните правни въпроси: за разпределението на доказателствената тежест за доказване на отрицателен факт – незнанието на немски език и за това следва ли мотивите на въззивното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните. Настоящият състав намира, че няма съмнение за недопустимост на въззивното решение и че нито един от доводите и правните въпроси не се отнася до допустимостта на въззивното решение а до неговата неправилност. Относно правните въпроси: Въззивният съд (както и първоинстанционният) обосновано е отразил възраженията на ответницата срещу иска в отговора на исковата молба (л.16): ответницата оспорва датата на документа и получаването на сумата (не оспорва подписа си върху него), тя твърди, че не е разбрала действителното съдържание на изготвената на немски език без превод на български разписка, тъй като не владее немски език, който за нея е неразбираем и е била подведена и заблудена от ищеца, който и обяснил, че документът е подготвителен във връзка с условията на бъдещ договор за заем. Във връзка с възраженията на ответницата срещу иска първоинстанционният съд е разпределил доказателствената тежест така (л.34): в тежест на ответника е да докаже насрещните си възражения, включително това за измама (въвеждането си в заблуждение по смисъла на чл.29 ЗЗД). От изложеното е видно, че първият правен въпрос: за това дали е правилно разпределението на доказателствената тежест за доказване на отрицателен факт - незнанието на немски език не е обуславящ. На ответницата не е указано да докаже незнанието на немски език, а твърдението си, че ищецът я е въвел в заблуждение да подпише процесния документ. Към това следва да се добави, че съдът правилно е определил правното основание на възражението на ответницата като такова за унищожаемост (тъй като самият факт на подписване на документ, който е изготвен на език, който подписващият не владее, не обуславя нищожност). Вторият въпрос: следва ли мотивите на въззивното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните, е обуславящ, но не е разрешен както се твърди, а в съответствие с установената практика на ВКС, на която се позовава и жалбоподателката. Въззивният съд е обсъдил доводите на жалбоподателката за пороците на първоинстанционното решение и всички релевантни за спора факти въз основа на твърденията на страните и представените по делото доказателства. Жалбоподателката се позовава и на очевидна неправилност на решението, поради това, че съдът неправилно е определил спора като търговски и е квалифицирал жалбоподателката като страна по търговски спор, без да вземе предвид нейната малоимотност и ниска степен на образованост. Очевидната неправилност, като отделно основание за допускане на касационно обжалване, е такава форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост. Настоящият състав намира, че за да е очевидна, неправилността на обжалваното решение трябва да е толкова съществена, че да може да бъде констатирана при прочит на решението (на мотивите към него). В конкретния случай при запознаване със съдебното решение настоящият състав не установи то да е постановено в явно нарушение на материалния или процесуалния закон, нито извън тези закони, нито да е явно необосновано (фактическите изводи на съда да не съответстват на обсъдените от него доказателства). Изложените от жалбоподателката аргументи за очевидна неправилност са неотносими към правилността или неправилността на въззивното решение. Обстоятелството, че по въззивната жалба на И. К. е образувано търговско, а не гражданско дело, не се е отразило на разглеждането на делото, нито на съдържанието на въззивното решение. Твърденията, че жалбоподателката И. К. е малоимотна и с ниска степен на образованост също нямат значение за правилността на въззивното решение. Въззивният съд се е произнесъл по жалбата, с която е бил сезиран, по доводите на жалбоподателката и по спора между страните и изводите му не са очевидно неправилни. Поради изложеното настоящият състав приема, че не са осъществени основания за допускане по касационно обжалване по чл.280,ал.1 и ал.2 ГПК. С оглед този изход на делото жалбоподателката няма право на разноски, а насрещната страна не претендира разноски и не е представила списък и доказателства за разноски, поради което и на нея разноски не следва да се присъждат. Воден от изложеното съдът