Определение № 326 от 03.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 113/2012 г.

Производство по чл. 278, ал.1 ГПК. С определение № 11580 от 26.07.2011 г. на Софийски градски съд е оставена без разглеждане като недопустима частна жалба вх. № 1021797 от 18.05.2011 г., подадена от Н. Й. Н. от [населено място] против определение от 12.05.2011 г. по гр.д. № 31649/2010 г. на Софийски районен съд, с което е оставено без уважение искане за прекратяване на производството по делото на основание чл. 126, ал.1 ГПК. Частна жалба против определението на Софийски градски съд с изложени оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от Н. Й. Н.. Частната жалба е постъпила в срок, редовна е и е допустима –обжалваният съдебен акт прегражда по-нататъшното развитие на производството, поради което подлежи на касационно обжалване на основание чл. 274, ал.1, т.1 вр. с ал. 2 ГПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. За да постанови обжалвания съдебен акт, Софийски градски съд е приел, че обжалваното определение на първоинстанционния съд, с което е оставено без уважение искане за прекратяване на производството по делото на основание чл. 126, ал.1 ГПК не подлежи на инстанционен контрол. Определението е законосъобразно. Съгласно чл. 274, ал.1 ГПК на обжалване подлежат определенията, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото, както и определенията, изрично посочени в закона. Определението, с което се оставя без уважение искане за прекратяване на производството по делото не подлежи на отделно обжалване. Въпросът за допустимостта на постановения съдебен акт се проверява в производството по жалба срещу решението по съществото на делото. Жалбата против определение, което не подлежи на обжалване не подлежи на разглеждане като недопустима, както правилно е прието в обжалвания съдебен акт. Въведените от частния жалбоподател оплаквания са неоснователни. Извън обстоятелството, че частната жалба против първоинстанционното определение е недопустима, то за пълнота на изложението следва да се отбележи, че наличието на производство по чл. 410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение и висящо производство по чл. 422 ГПК за установяване на вземането по заповедта за изпълнение не попадат в хипотезата на чл. 126, ал.1 ГПК. Производството по издаване на заповед за изпълнение и производството по установяване на вземането при оспорването му от длъжника не са две отделни дела за същото вземане и на същото основание, по които да се формира сила на пресъдено нещо; производството за издаване на заповед за изпълнение не е исково, а принудителното изпълнение въз основа на заповедта за изпълнение е в зависимост от изхода на делото по иска по чл. 422 ГПК. Предвид изложеното, частната жалба против определението на Софийски градски съд следва да бъде оставена без уважение и делото върнато на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по гр.д. № по гр.д. № 31649/2010 г. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение