Определение № 178 от 19.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1421/2019 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на малолетните А. П. П. и Й. П. С. П., представлявани от своята майка Р. Де Ф. С., срещу определение № 20011/ 27.09.2012 г. по гр.д. № 11933/ 2018 г., с което Софийски градски съд е потвърдил определение от 21.08.2018 г. по гр.д. № 53697/ 2018 г. на Софийски районен съд за частично прекратяване на производството и изпращането му по компетентност на Районен съд – [населено място]. Определението е на въззивен съд, а с него е потвърдено първоинстанционно определение за частично прекратяване на производството поради неподсъдност на делото (чл. 121 ГПК). С т. 9 от ТР № 1/ 09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/ 2013 г. ОСГТК на ВКС прие, че определението на въззивния съд, с което е потвърдено първоинстанционно определение за прекратяване на производството поради неподсъдност на спора (чл. 121 ГПК), подлежи на касационно обжалване на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Чл. 274, ал. 4 ГПК поставя допълнително изискване за допустимост на частната жалба срещу такова определение – въззивното решение да подлежи на касационно обжалване. Делото пред Софийски районен съд в прекратената негова част е образувано по молба за защита от домашно насилие на двамата малолетни жалбоподатели, представлявани от своята майка, срещу баща им и баба им по бащина линия. По делата за защита от домашно насилие районният съд се произнася с решение (чл. 15, ал. 1 ЗЗДН), което може да се обжалва пред окръжен съд (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН), като решението на окръжния съд е окончателно (чл. 17, ал. 6 ЗЗДН). Настоящият състав на Върховния касационен съд следва да остави частната касационна жалба без разглеждане по същество поради неспазеното изискване на чл. 274, ал. 4 ГПК – въззивното решение по частично прекратеното дело за защита от домашно насилие не би подлежало на касационно обжалване.