Решение № 263 от 24.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5513/2007 г.

Решение № 263 от 24.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5513/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борислав Белазелков Производство по § 2, ал. 3 ГПК вр. чл. 218е ГПК (отм). Обжалвано е на основание чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.) решението на Монтанския окръжен съд от 31.05.2007 г. по гр. д. № 69/2007, с което е отменено решението на Монтанския районен съд от 18.10.2006 г.по гр. д. № 789/2005, като са уважени частично предявените искове за обезщетение за неимуществени вреди. Недоволни от решението са касаторите С. С. Й. и П. П. Й., коиирил Н. К. то го обжалват в срок с оплаквания за нарушения на материалния закон, като считат, че неправилно съдът е определил размерът на справедливото обезщетение, без да отчете, че за възстановяване от по-тежките наранявания на първата са били необходими месец и половина, но за изхвърлянето на попадналите в кожата на лицето й дребни парчета стъкло е било необходимо значително по-дълго време, а вторият освен двумесечното лечение на уврежданията в областта на окото е претърпял и силен стрес, както и притеснения, свързани с естеството на уврежданията. Ответникът по жалбата А. Н. П. прави отвод за недопустимост на жалбата, като счита, че след като те не са обжалвали първоинстанционното решение, с което исковете им са уважени за суми под 5.000 лева, те не могат да обжалват и въззивното решение; и евентуално я оспорва, като счита, че правилно въззивният съд е приел, че ищците са се възстановили напълно за сравнително кратко време след произшествието, поради което размерът на обезщетенията е определен правилно. Ответниците по жалбата П. К. Р. и Р. М. не вземат становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като провери и служебно допустимостта на касационната жалба, я намира допустима. Цената на предявените парични искове пред първата инстанция е 5.300, съответно 5.600 лева. Без правно значение е, по каква част от тях първоинстанционното решение е влязло в сила и каква част от тях са останали като предмет на делото пред въззивната инстанция. Критерий за допустимост на касационното обжалване според чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.) е цената на паричния иск, както е предявен; а критерий за допустимост на касационното обжалване според чл. 280, ал. 2 ГПК е цената на оценяемия иск, както е разгледан от въззивния съд. Като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.), съдът я намира неоснователна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че при пътнотранспортно произшествие по вина на ответниците ищците са претърпели леки телесни повреди, последиците от които са компенсирани напълно за 15-20 дни при ищцата, а при ищеца за малко по-дълго време. Уврежданията на ищцата са навяхване в областта на шията, две разкъсноконтузни рани с дължина 1,5 и 2,5 см, охлузвания на главата и кръвонасядане на носа и клепача на лявото око, а на ищеца - контузия на лявото око с разкъсно-контузна рана на долния клепач, разкъсно-контузна рана на конюнктивата и корнеята на лявото око, травматична ерозия на конюнктивата и корнеята на същото око и травматично ерозия на корнеята на дясното око. За обезщетяване на психическите увреждания при инцидента и претърпените болки, страдания и неудобства в процеса на лечението на ищцата е определено справедливо обезщетение в размер на 1.000, а на ищеца - в размер на 1.500 лева. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че правилно и в съответствие с изискванията на закона въззивният съд е приел, че това е размерът на справедливото обезщетение за причинените на ищците неимуществени вреди. Правилно съдът е приел, че наред с телесните болки при произшествието ищците са претърпели и психически стрес, който също както телесните болки и неудобства е преодолян напълно след непродължителен срок от време, като от причинените телесни увреждания не са останали дори загрозяващи козметични дефекти. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение