Определение № 3164 от 28.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 1397/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на В. П. К., И. К. И., Д. К. И. и С. К. И. срещу решение №13 от 11.01.2024 г. по в.тд № 428/23 на АС-Варна, с което е потвърдено решение № 50/11.05.2023 г. по т.д. №191/2021г. на ОС- Добрич, с което са били отхвърлени предявените от същите лица искове срещу ЗД „ЕВРОИНС“ АД, ЕИК[ЕИК], за присъждане на застрахователни обезщетения в размер на по 150 000 лв. за понесени от всяка една от тях неимуществени вреди, като увредени лица от смъртта на К. И. К., техен съпруг, съотв. баща, при ПТП на 02.08.2018 г., причинено от застрахован по задължителна застраховка „гражданска отговорност“ автомобилист, ведно със законната лихва върху главницата, считано от увреждането на 02.08.2018 г. до окончателното изплащане на задължението. Излагат се основания за незаконосъобразност на въззивното решение в обжалваната част и се иска отмяната му и произнасяне по същество на спора в насока уважаване на исковете. Навеждат се доводи за незаконосъобразност на извода на въззивния съд за липса на пътнотранспортно произшествие по смисъла на пар.6, т.30 от ДР на ЗДвП, поради това че процесният товарач, при движението на който е настъпил смъртоносното прегазване на тялото на пострадалия, не е имал характеристиките на пътно транспортно средство. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване от страна на жалбоподателите се сочи, че са налице основания за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1,т.2 и т.3 ГПК-противоречие с актове на СЕС по съответните въпроси в изложението към КЖ, както и че последните се явяват от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото. Ответникът по касационната жалба в писмен отговор от страна на процесуалния си представител-юрисконсулт, изразява становище за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване и неоснователност на КЖ. Претендира разноските в настоящата инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като констатира, че решението е въззивно и обжалваният интерес е над 5 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови въззивното решение, съдебният състав на АС-Варна е изложил в мотивите следните съображения: От въззивния съд се приемат, както за безспорни, така и за установени от представените писмени доказателства следните обстоятелства: налице е застрахователно правоотношение между ответното дружество и собственика на телескопичен товарач марка MANITOU с Рег. № ТХ 06762 във връзка със сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица №BG/07/118000978164/29.03.2018г., процесният инцидент е настъпил на 02.08.2018 г., която дата попада в срока на застрахователното покритие (от 01.04.2018 г. до 31.03.2019г.), злополуката е станала в стопанска база на „ТРИОАГРО" ООД, намираща се в [населено място], [община], където се е извършвала дейност по товарене на складирано зърно от рапица на товарни автомобили, чрез телескопичния товарач. Машината е управлявана от водач във вътрешността на склада, като след движение на заден ход на товарача е установена смъртта на работника К. И. К., премазан от колелата на машината. Последният се явява съпруг на първата ищца и баща на другите три. Спорни за въззивния съд са обстоятелствата по причиняването на смъртта на пострадалия в склада за зърно. В тази връзка въззивният съд е приел, че нито показанията на свидетелите, разпитвани в хода на наказателно разследване и административно установяване на злополука, нито заключението на експертите назначавани в тези производства могат да бъдат преценявани като надлежно събрани доказателства в настоящия процес. Ето защо, според съда, преценката на фактите за противоправно поведение на водач на МПС, породило покрития риск по сключената задължителна застраховка, може да се извърши само въз основа на съпоставка на непосредствено събрани свидетелски показания и заключения на експерти. Пред първоинстанционния съд като свидетели сабили разпитани единствените очевидци на събитието. Според последните, в деня на злополуката, им е било възложено да товарят зърно в склада в стопанския двор на бивше ТКЗС [населено място]. Трябвало да замитат на купове рапицата покрай стените на помещението, в което се движела фадромата (телескопичен товарач) след като машината, с която са се товарили камионите, минаващи пред входа на склада, спре работа. Докато машината работела, двамата с пострадалия са пушили цигари до стената, след което свидетелят се е изместил, тръгнал с гребло към купа със зърно. Сочи, че звуковата сигнализация на машината за заден ход е била изправна, непосредствено преди инцидента се е чувало как тя работи. При даване на показанията си свидетелят Т. е показал в присъствие на вещото лице и конкретното място, където е забелязал да се намира пострадалия преди навлизането му във вътрешността на помещението между колоните, като ползва схемата, изготвена от експерта по данните от огледа на местопроизшествието, фиксирани от разследващи органи. При разпита пред съда този очевидец не е потвърдил възпроизведените по-рано от св. П. като споделени непосредствено след инцидента негови впечатления сведения за позицията на тялото и липсата на звуковия сигнал за движение на машината. Въззивиният съд отчита, че именно лично депозираните показания на Т. следва да се кредитират, Като свидетел е разпитан и Г. К., който е управлявал товарача по време на инцидента. Обяснява, че поради спецификата на склада (централен коридор, ограничен от носещи покрива колони, оставен свободен като маневрена площ между другите заети със зърно пространства), насипването на товара в камионите, спиращи отвън пред входа, изисквало периодично движение на товарача, започващо със загребване от купа и бавно движение на натоварената машина по централния коридор до изхода, вдигане на стрелата и изсипване на зърното в камиона, прибиране на стрелата и свалянето й ниско долу към товарача, след което пак по централния коридор на склада, машината е придвижвана на заден ход до купа за ново загребване. Свидетелят посочва, че при поредния курс след натоварване на машината и изсипване на товара в камиона, след като свалил стрелата и преди да започне движението си на заден ход, се е огледал, уверил се, че няма никой в опасната зона на движение и предприел движение назад. Именно при тази маневра във вътрешността по централния коридор усетил „настъпване“ на нещо и веднага преместил машината напред около метър, извършил маневра на ляво и спрял. Свидетелства, че за последно преди съприкосновението е видял пострадалия, заедно със свидетеля Т., които се намирали в дясната част на склада, близо до входа, далеч от купа с продукцията, който е трябвало да се натовари. Обяснява, че при движението на машината се ориентира за препятствия от централно и странично огледало и е възприел, че двамата работници се намирали далече от купа с рапица. Относно звуковата сигнализация(„зумер“) на машината пояснява, че тя се включва автоматично при движение на превозното средство назад. В деня на инцидента също е била изрядна и е работила. Така дадените от свидетелите показания изцяло съвпадат с описанието на инцидента, послужило на автоексперта при изготвяне на заключението за механизма на причиняване на сблъсъка на работника с машината, движеща се назад по свободния от зърно коридор. Според съда свидетелите не са могли да изяснят фактите, които и вещото лице е приело за неустановени при отговора на втора задача – дали пострадалият се е движел в момента на удара и по каква траектория е преминал от безопасното място до стената, където последно е бил забелязан, до началото на удара със задна част на машината в средния свободен за движение коридор. Въззивният съд е приел, на база първото заключение на вещото лице, че именно изясняването на тези факти е определящо, за да се установи дали водачът би могъл обективно при полагане на необходимата грижа чрез ползването на огледалата за обратно виждане, вътрешно огледало и външно дясно странично огледало да възприеме стоящ човек на мястото, където е настъпил ударът, тъй като параметрите на видимостта са били динамични, а съществуващите колони и по-слабата осветеност са осуетявали на различни места възможността за възприемане на възникнала опасност и съответна реакция на водача на машината (отговори по т.2 от седма и осма от заключението). В тази насока са възприети от съда и обясненията на вещото лице след изслушването на свидетелите, като именно липсата на данни за начина по който пострадалият се е придвижил от стената до мястото на удара(изминавайки 18-19 м. по дължина и 10 м по ширина на площта или по диагонал 14-15 метра) изключват категоричното установяване както на скоростта на движение на пострадалия, така и възможността той да бъде забелязан от водача при оглеждането му преди маневрата. Липсващите данни, според изложеното в мотивите на въззивното решение, не са могли да бъдат допълнени и със специалните знания на медицинския експерт, който е изследвал травматичните увреждания. В своето заключение медикът е потвърдил, че уврежданията на тялото са понесени приживе като комплекс, включващ несъвместима с живота черепно мозъчна травма с разкъсване на главния мозък и множество увреждания в дясна част на главата, двустранна гръдна травма с разкъсване на двата дроба, счупване на дясна ключица и лява тазова половина, гръбначен стълб и лява подбедрица, както и увреждане на коленете, лява глезенна става и ляво стъпало. Вещото лице заключава, че такива увреждания съответстват на двустепенно преминаване на задната гума през тялото на пострадалия, като не следва да се изключи както прегазване на вече лежащ на пода човек, така и на механизъм на начално съприкосновение (бутване) без оставени следи („контактни повреди“) поради ниска скорост на движение преди прегазването на падналото върху настилката тяло. И този експерт поддържа алтернативни варианти на изводите си, като ги обосновава при защитата на заключението пред съда както с липса на обективни следи от съприкосновение с машината, така и с липса на други точни данни за поведението на пострадалия (дали е бил с лице към машината или не). Други доказателства за обстоятелствата по инцидента, които имат отношение към поведението на водача на машината и на пострадалия непосредствено преди премазването на тялото не са ангажирани и затова, както подробно въззивният съд е посочил при подготовката на делото, допълнително възлагане на задачи за изясняване на обусловените от неизяснените факти изводи на експертите не е оправдано. Именно липсата на начални обективни находки и депозирани свидетелски показания изключва категоричността на заключенията и сама по себе си вариантността на отговорите на вещите лица и при прилагане на процесуалните правила за разпределяне на доказателствена тежест налагат да се възприеме недоказаност на положителни за ищците факти. В случая, в тежест на пострадалите е установяването на всеки от елементите на деликта, покрит като застрахователен риск. Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ урежда и гарантира право на увреденото лице да предяви иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото деликвентът е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност“, обезпечаваща неговата деликтна отговорност като автомобилист. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователното обезщетение на увреденото лице, освен безспорното застрахователно правоотношение, произтичащо от сключения договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между собственика на машината и ответника – застраховател обхваща и други материалноправни предпоставки: застрахованият водач на моторно превозно средство виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са пряка и непосредствена последица от противоправното поведение, представляващо използване именно на превозно средство. При липса на доказателства за поведение на водача, което да е несъответно на изискванията за употреба на машината и то при движение само във вътрешността на склад с цел достигане до складирана стока, товарена на спрял извън склада камион, не е установена противоправността на поведението на автомобилист, причиняващо смъртта на родственика на ищците. Освен горното за неоснователността на исковете за застрахователно обезщетение са изложени и следните допълнителни съображения: Според съда, не всяко движение на самоходна машина, подлежаща на регистрация по Закона за регистрация и контрол на земеделска и горска техника (какъвто е челния товарач) може да се квалифицира като транспорт. Обективните предели на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите включват притежаването и ползването на всички превозни средства, които са предназначени за движение по суша, задвижвани със собствен двигател, включително и самоходна техника с мощност на двигателя над 10 kW, тъй като само ако са застраховани тези специализирани машини могат да участват в движението по пътищата (чл. 481 КЗ). Действително този вид машини могат да се използват за различни дейности, като освен за специфична работа, те могат и да се придвижват на собствен ход до различни места, където да бъде приложено специалното им предназначение (повдигане и насипване на товари), включително и като ползват за това собствено транспортиране и обществените и частните пътища и затова принципно отговорността на водачите им следва да бъде застрахована за рисковете, които могат да настъпят когато машините се използват по този начин. Обект на тази застраховка, съгласно разпоредбата на чл. 477, ал. 1 КЗ е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на машините като моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят, но не и вредите, които могат да настъпят при другото, специфично 7 за стопанската дейност тяхно предназначение – като производствено средство за товарно-разтоварни дейности. Затова, на първо място, следва да бъде определено дали товарачът, който извършва дейности само в рамките на покрития склад и се придвижва само във вътрешността му за да достигне товара, представлява превозно средство и съответно водачът му следва да изпълнява задължения по управлението му като МПС в съответствие с изисквания на Закона за движение по пътищата, а застрахователя да покрива риска от настъпило ПТП по смисъла на § 6 т. 30 от ДР на ЗДвП. Принципно отговорност на автомобилист може да възникне, респективно да се осъществи покрит от задължителна застраховка риск, не само когато самоходна машина се намира на обществения път, по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗДвП, където водачът и е длъжен да се съобразява с правилата за движение по пътищата (решение № 5 от 24.03.2017 г. постановено по търг. дело № 2787/2015 г., на II т.о., тк, на ВКС), но и във всички случай, когато застрахованата вещ се използва именно като превозно средство на друг терен. Липсва легално определение за такъв вид ползване и това налага да се преценява спецификата на всеки конкретен случай в съответствие с целта на закона, възприета в духа на общите достижения на Европейското право, доколкото обществените отношения в сферата на задължителното застраховане са уредени от националния ни законодател в рамките на т.нар. „Моторни директиви“ на ЕС (представени от Директива 2009/103/ЕО, като най-нов акт в тази област имплементиран на осн. пар. 7 т.2 от ДР на КЗ). В тази връзка, не са загубили значение дадените отговори по преюдициални запитвания, отправени до СЕС за тълкуване на смисъла на разпоредби от предходните директиви, които не са променяни. Такова е понятието за „използване на МПС“ в хипотеза на вредоносно произшествие, ангажиращо отговорност на автомобилиста спрямо друг участник в движението (чл. 12 т.3 вр. чл. чл. 3 ал.1 от настоящата директива, съответен на чл. 3 от първата Директива 72/166/ЕИО). В тълкувателната практика е изяснено, че застрахователното покритие включва такова използване на превозното средство, което отговаря на обичайната му транспортна функция (в решението по дело С-162/13 като транспортна е приета маневра на селскостопанска машина товарач в стопански двор, при придвижването му извън склада към друго транспортно средство). Извън покритие обаче е такова ползване, което не е типично за обичайно транспортно предназначение, а представлява употреба на работна машина и разграничението следва да се направи въз основа на специфичните обстоятелства на работата (в решението по дело C-514/16 дейността на трактор, задвижващ с работещ двигател пръскачка не е приета за транспортна). Въз основа на тези критерии въззивният съд е приел, че не може да квалифицира злополуката като резултат от ползване на МПС. Не е налице нито придвижване по път, нито ползване на машината за транспортиране. Вътрешното пространство на сграда, предназначена и ползвана за складиране на земеделска продукция като насипен товар (зърно) не представлява път по смисъла на § 6 т. 1 от ДР на ЗДвП, нито земен участък, обслужващ достъп до път или обслужващ постройка незастроен терен – двор, предназначен за маневри или за паркиране или обособен закрит паркинг като инфраструктурен обект, част от постройка, където биха могли да настъпят увреждания при движение или престой от вида, покрит от застрахователя (чл. 493 КЗ). Затова и движението на товарната машина по централния коридор на 8 покрития склад не покрива характеристиките на превоз, а остава тясно свързано само с производствената дейност по изнасяне и товарене на произведената стока на друго, специализирано и предназначено именно за транспорт превозно средство – камионът, който изчаква довършване на товаренето непосредствено пред входа на сградата. Затова, независимо дали премазването на тялото на работника в склада е резултат от бутването му от машината или от случайното му падане на пода по траекторията на движението й на заден ход, несъвместимото с живота му телесно увреждане не е резултат от транспортно произшествие с превозно средство, а събитие, настъпило при ползване на средство за производство в рамките на трудов процес. В тази връзка съдът е приел, че настъпилите щети следва да се третират като трудова злополука, ангажираща отговорност на работодателя, а не като вредоносно ПТП, представляващо покрит риск по задължителната застраховка на автомобилист. До същия извод е достигнал първоинстанционния съд и оплакването за неправилно приложен закон е неоснователно. На трето място, въззивният съд преценява, че дори и тази дейност да се приеме за транспортна, не е установено, че маневрата на товарача във вътрешността на склада на заден ход е противоправна. Заключенията на експертите в равна степен обосновават алтернативни варианти на поведението на водача, а без категорично проведено доказване на факта на нарушаване на правилата за употреба на машината няма основание за ангажиране на неговата отговорност за неположена грижа. Установено е, че маневрата е била рутинна и повторяема, като преди злополуката е била неколкотратно извършена при натоварване на друг камион, а работниците са изчаквали на безопасно място. Преди предприемане на поредното задвижване, водачът ги е възприел близо до стената, погледнал назад, за да се увери за наличието или липсата на други препятствия, поддържал е много ниска скорост на товарача и е ползвал помощните огледала на машината за задно виждане. С това водачът на товарача е изпълнил задълженията си съгласно вътрешните правила за работа при управлението на машината. В конкретния случай не е имало необходимост от осигуряване на помощно навигиране чрез трето лице извън машината (правило приложимо при маневри на пътя), тъй като маневрената площ не е открито, а ограничено от стените на склада пространство, в което работниците са били инструктирани да не навлизат и риск от внезапна поява на други лица не съществува. Няма основание и за обосновка на отговорността на собственика на транспортното средство (чл. 50 ЗЗД), тъй като причиняването на увреждането не може да е резултат от самите технически свойства на тежката, трудно маневрена машина при нормална правомерна употреба. Установява се, че когато машината работи същата издава силен и специфичен шум, а при движението й на заден ход е бил задействан предупредителен звуков сигнал, който оповестява недвусмислено приближаването на товарача като източник на непосредствена опасност към центъра на склада. Ето защо и на база всичко изложено въззивният съд е заключил, че не се установява каквото и да основание за ангажиране на отговорността на застрахования водач на машината, управлявана като МПС, респективно на собственика й, за да е налице и функционално обусловена от нея отговорност на застрахователя по задължителната застраховка на автомобилистите. Недоказаната претенция на пострадалите лица не може да бъде уважена и следва да се отхвърли като неоснователен иск. Предвид съвпадение на крайния извод на двете инстанции обжалваното решение е било потвръдено изцяло. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателите сочат, че са налице основания за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1,т.2 по поредица от въпроси, които до един се свеждат до съответствието на извода на въззивния съд за липса на пътнотранспортно произшествие по смисъла на пар.6, т.30 от ДР на ЗДвП, поради това че процесният товарач, при движението на който е настъпил смъртоносното прегазване на тялото на пострадалия, не е имал характеристиките на пътно транспортно средство. Сами по себе си тези въпроси, въпреки че са разгледани от съда и той се е произнасял по тях, не се явяват обуславящи изхода по конкретния правен спор по следните съображения: За да приеме исковете за присъждане на застрахователно обезщетение за неоснователни, освен по тези съображения, въззивният съд е приел, че остават недоказани два от елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД: противоправност на увреждащото деяние и виновно поведение на дееца, доколкото от степента на установяване на механизма на инцидента, с помощта на свидетелски показания и заключения на САТЕ и на медицинска експертизи, е останал недоказан фактът на нарушаване на правилата за употреба на машината и следователно липсва основание за ангажиране на отговорност на водача на товарача за неположена от негова страна грижа. Съдът е изложил, че маневрата е била рутинна и повторяема, като преди злополуката е била неколкотратно извършена при натоварване на друг камион, а работниците са изчаквали на безопасно място. Преди предприемане на поредното задвижване, водачът ги е възприел близо до стената, погледнал назад, за да се увери за наличието или липсата на други препятствия, поддържал е много ниска скорост на товарача и е ползвал помощните огледала на машината за задно виждане. С това водачът на товарача е изпълнил задълженията си съгласно вътрешните правила за работа при управлението на машината. В конкретния случай не е имало необходимост от осигуряване на помощно навигиране чрез трето лице извън машината (правило приложимо при маневри на пътя), тъй като маневрената площ не е открито, а ограничено от стените на склада пространство, в което работниците са били инструктирани да не навлизат и риск от внезапна поява на други лица не съществува. Следователно евентуален положителен отговор на въпроса за характера на подемната машина като транспортно МПС, с оглед приетата от въззивния съд недоказаност в конкретния случай на два от елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД: противоправност на увреждащото деяние и виновно поведение на дееца, не биха довели до резултат по спора, който да е различен от вече приетия в обжалваното пред ВКС решение на АС-Варна. В този смисъл не е налице първата обща предпоставка за допускане до касация-формулиран правен въпрос от значение за изхода по конкретния спор и следователно касационно обжалване не следва да се допуска. С оглед изложеното, настоящият състав на ВКС, Първо т.о. счита, че е не налице основание за допускане на касационно обжалване, поради което