Определение № 32 от 06.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 36/2019 г.

Производството е по чл.307 ГПК. С определение № 15/ 10.01.2019 г., постановено по настоящето дело, е оставена без разглеждане молбата на А. Б. М. за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски градски съд от 10.02.2016 г. по гр.д.№ 7447/ 2014 г. и производството по делото е прекратено. Определението е влязло в сила на 08.05.2019 г., когато е потвърдено от друг състав на Върховния касационен съд, ІІІ г.о., с определение № 205 по ч.гр.д.№ 560/ 2019 г. С молба вх.№ 985/ 31.01.2020 г. А. Б. М. е поискала да бъдат отменени по реда на чл.303 ал.1 т.1 ГПК горепосочените две определения. Съдът намира така подадената молба за отмяна за недопустима. Както е разяснено с Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк.д.№ 7/ 2014 г., ОСГТК, ВКС, отмяната е процесуален способ за защита срещу влезли в сила неправилни съдебни решения, когато неправилността се дължи на изчерпателно изброени в чл.303 ал.1 и чл.304 ГПК основания. Целта на отмяната е преодоляване на неправилно формираната сила на пресъдено нещо на съдебния акт. Затова не подлежат на отмяна съдебни решения, които не се ползват със сила на пресъдено нещо. По аргумент от по-силното основание, не подлежат на отмяна по реда на чл.303 и сл. ГПК съдебните определения, включително преграждащите хода на делото определения, които се ползват със стабилитет (с изключение на определението за прекратяване на производството поради отказ от иск). Поради това съдът