Решение № 499 от 19.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10079/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (РУО) на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ (ОП НОИР) 2014-2020, срещу Решение № 3588/28.07.2025 година на Административен съд – Благоевград по адм.д. № 918/2025 година. С обжалваното решение е отменено Решение № Р01-4/15.05.2024 г. на РУО на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014-2020, с което на Община Хаджидимово на основание чл. 73, ал.1 вр. чл. чл. 70, ал.1, т. 7 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ) е определена финансова корекция в размер 100 % за нарушение на чл. 2, ал. 6 ПМС № 160/2016 год. във връзка с чл. 50, ал. 2, т. 2 ЗУСЕФСУ, квалифицирано като нередност по т. 1, б.“а“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕФСУ (Наредбата за посочване на нередности). Касационният жалбоподател – ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014-2020, счита обжалваното решение за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва извода на съда, че фактическите установявания не кореспондират с посочената за нарушение разпоредба. Сочи, че в случая след като общата стойност на предвидените за възлагане дейности е равна или надвишава прага от 30 000 лв., то е задължително провеждането на процедура за изпълнител с публична покана, последното е абсолютно достатъчно, за да се направи извод, че са нарушени правилата за възлагане. Намира за необосновано заключението на съда, че липсва сходство в предмета на двата договора, доколкото по същество касаят сходни дейности по организиране на мероприятия. Прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди административния акт като законосъобразен. Претендира присъждане на разноски за всички съдебни инстанции. Представлява се от главен юрисконсулт И. Божинов Ответникът – Община Хаджидимово, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска съдебното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора, възраженията на ответника и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Община Хаджидимово е бенефициер по Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДБФП) по ОПРЧР 2014-2020 год. и ОПНОИР 2014 – 2020 год. във връзка с интегрирано проектно предложение с рег. № BG05М9OP001-2. 018 "Социално-икономическа интеграция на уязвими групи. Съгласно чл. 2.1 от (АДБФП), ръководителите на управляващите органи на ОПРЧР и ОПНОИР са предоставили на бенефициера Община Хаджидимово безвъзмездна финансова помощ, както следва: 2.1.1 По ОП „Развитие на човешките ресурси“ 2014 – 2020 г., приоритетна ос 2: „Намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване“, процедура BG05M9OP001-2.018 „Социално-икономическа интеграция на уязвими групи. Интегрирани мерки за подобряване достъпа до образование“ – Компонент 1 и 2.1.2 По ОП „Наука и образование за интелигентен разтеж“ 2014 – 2020 г., приоритетна ос 3: „Образователна среда за активно социално приобщаване“, процедура BG05M9OP001-2.018 „Социално-икономическа интеграция на уязвими групи. Интегрирани мерки за подобряване достъпа до образование“ – Компонент 1 в размер до 306 597.80 лева, за изпълнение на проект „Подкрепа социално включване“, с рег. № BG05M9OP001-2.018-0019 „Успешни мерки за интегриране на уязвими групи на територията на Община Хаджидимово“. На 01.07.2019 г. в изпълнение на проекта по т. 2.1.2 между Сдружение "Инициатива за Гоце Делчев и Хаджидимово" - партньор по проекта и Сдружение "За по-добро бъдеще" е сключен и Договор № 14 с предмет "Организиране и провеждане на мероприятия с обучителен и образователен характер", на стойност 20 208.33 лева без ДДС/ 24 250.00 лева с ДДС. На 25.07.2019 г. е сключен с изпълнител "Ивентив" ЕООД, с предмет "Организиране и провеждане на мероприятия", на стойност 38 975.00 лева без ДДС, съответно 46 770.00 лева с ДДС. На 25.03.2024 г. бенефициерът е уведомен за извършена проверка и установени нарушения на чл. 2, ал. 6 от ПМС 160/2016 год. във връзка с чл. 50, ал. 2, т. 2 ЗУСЕФСУ и предстоящо определяне на финансова корекция. На бенефициера е осигурена възможност да представи възражение по основанието и размера на предложената финансова корекция в двуседмичен срок. В дадения срок бенефициерът представя възражение. На 15.05.2024 г. е издадено оспореното пред Административен съд – Благоевград решение, с което на основание чл. 73, ал. 1 във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ на Община Хаджидимово е определена финансова корекция в размер на 100 % от допустимите разходи по Договор №14 със Сдружение “За по добро бъдеще” за нередност, съставляваща нарушение на чл. 50, ал. 2, т. 2 ЗУСЕФСУ, квалифицирано по т. 1, б.“а“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности. РУО приема, че в случая партньорът по проекта и възложител за посочените договори - Сдружение „Инициатива за Гоце Делчев и Хаджидимово” не е съобразил нормата на чл. 2, ал. 6 от ПМС 160/2016 год. във връзка с чл. 50, ал. 2, т. 2 ЗУСЕФСУ и предвид сходния предмет на дейностите - организиране и провеждане на мероприятия по проекта, не е провел една обща процедура (за целия период на проекта) или повече от една процедура с един и същ предмет за всяка година от периода за изпълнение на проекта, при съобразяване предвидената стойност на услугите, относима за целия период на проекта. Обосновава, че като резултат от извършеното нарушение са налице в кумулация и трите елемента на понятието „нередност“, които са идентични с определението по чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ. При тези факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на специалните административнопроизводствени правила, предвидени в ЗУСЕФСУ. По отношение на спазването на материалния закон съдът съобразявайки легалната дефиниция за нередност, дадена в чл. 2, т.36 и от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (Регламент (ЕС)№1303/2013), заключава, че Община Хаджидимово има качеството икономически оператор, тъй като е юридически субект, който като бенефициер е получил средства от Европейските фондове и е отговорен за тяхното законосъобразно разходване и поради това е изпълнен първия елемент от фактическия състав на нередността. Относно вторият и третият елемент от фактическия състав на нередността, съответно действието/бездействието, което води до нарушаване на правото на Европейския съюз или на свързаното с него национално право и вредата за съюзния бюджет, съдът анализира сочените от административния орган фактически и правни основания и заключава, че описаните фактически установявания не съответстват с посочената за нарушена разпоредба. Решението е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Основното правно основание, въз основа на което е издаден оспореният акт, според посоченото в титулната му част, е чл. 73, ал.1 вр. чл. чл. 70, ал.1, т. 7 ЗУСЕФСУ. Съгласно чл. 73, ал.1 ЗУСЕФСУ – „финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта.“ Следователно с тази разпоредба законодателят определя вида и формата на индивидуалния акт, с който се определя финансова корекция, както и компетентния орган, на който е възложено правомощието по издаването му. Съгласно чл. 69, ал.1 ЗУСЕФСУ – „управляващите органи провеждат процедури по администриране на нередности“. Следователно с тази разпоредба законодателят възлага правомощие на управляващите органи да провеждат процедурите по администриране на нередности. Въз основа на посочените разпореди и представеното доказателство относно компетентността на издателя на акта да издава такива актове, правилен е изводът на Административен съд – Благоевград, че оспореният акт е издаден от компетентен орган и в предписаната от закона писмена форма с мотиви. Правилен е и изводът му, че издателят на оспорения акт неправилно е издирил и приложил материалния закон. За да бъде материално законосъобразен, актът за определяне на финансова корекция следва да съдържа правни основания, съответни на закона, и фактически основания, доказващи визираното във фактическия състав на приложената правна норма. Фактическите и правни основания са задължителен елемент от съдържанието на административния акт, съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК – актът трябва да съдържа съвсем конкретни, пълни и точни съображения за неговото издаване, както фактически, така и правни. Освен конкретни, тези съображения трябва да бъдат и напълно относими към материалното право, към хипотезата на приложимата правна норма. Съгласно изискването по чл. 73, ал.1 ЗУСЕФСУ финансовата корекция задължително се определя по основание и размер. Основанието за определяне на финансова корекция е извършената нередност. Легалната дефиниция на понятието "нередност" е дадено в чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 г. и представлява всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза. Практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС) и на Върховния административен съд на Република България е единна в становището си, че нередността, за която се определя финансова корекция, следва да бъде нормативно установена с посочване на предпоставките за осъществяването й и санкцията при проявлението на хипотезата й. Това е своеобразна гаранция за законосъобразното упражняване правото на защита на бенефициера, в чиято тежест се определя корекцията. В настоящия случай, е налице разминаване между посочените правни основания в мотивите и разпоредителната част на решението. Посоченото, от издателя на оспорения акт, основание за определената финансова корекция е наличието на нередност по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ. Съгласно тази разпоредба финансова подкрепа със средства от Европейските фондове може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция при неизпълнение на одобрени индикатори. Понятието "индикатор" според общоупотребимия български език и съгласно Български тълковен речник, София, Наука и изкуство, 2008, с. 326 " е измервателен уред, устройство или някакво вещество, които установяват, определят, измерват, показват наличието и количеството, интензивността на нещо. В контекста на предмета на делото това значи, че индикаторът е нещо, което или чрез което се измерва осъществяването на одобрения проект - качествено и количествено. За да бъде индикатор по смисъла на посочената разпоредба, дадено обстоятелство трябва да е включено в инвестиционното намерение, респ. проектното предложение Следователно, за да е годно правно основание за определяне на финансова корекция, РУО следва да мотивира от фактическа страна и докаже установена разлика в заложените стойности в проектното предложение и действителното положение. В конкретния случая в мотивите на оспореното Решение № Р01-4/15.05.2024 г. РУО излага мотиви, които не се отнасят до неизпълнение на одобрени индикатори. Изложените мотиви са свързани с нарушение на правилата за провеждане на обществени поръчки и в частност се твърди, нарушение на чл. 2, ал. 6 от ПМС № 160, както и на чл. 50, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ЗУСЕФСУ, като е прието, че с оглед предвидената обща стойност на двата договора със сходен предмет, възложителят е бил длъжен да възложи поръчката след провеждане на процедура за избор на изпълнител с публична покана. Самата нередност е квалифицирана по т. 1, б „а“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности и е ясно, че в този случай попада в чл. 70, ал.1, т.9 ЗУСЕФСУ. Налага се извод, че е налице разминаване между фактическите и правните основания за определяне на финансовата корекция. Описаните от фактическа страна нарушения на националните правила за провеждане на обществени поръчки не подадат в обхвата на нередността, за която е определена финансова корекция - чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ. Изводът не се променя от обстоятелството, че на друго място в обстоятелствената част на оспорвания акт е посочен и чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ, тъй като така в резултата се постига неясно волеизявление. Проверката за законосъобразност на един оспорен административен акт, макар да обхваща всички основания по чл. 146 АПК, се ограничава до тези фактически основания, които органът счита за осъществени (в случая нарушения на правилата за провеждане на обществени поръчки, а не неизпълнение на одобрените индикатори) и подвежда към сочената правна норма (в случая чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ). Съдът не може вместо органа да издирва факти и да ги подвежда към соченото от органа правно основание или да подвежда установените по делото факти към несочено от органа правно основание или да си избира между две конкуриращи се правни основания. С оглед на това съдебната проверка за законосъобразност на оспорения акт не може да излезе от рамките на приетите от органа фактически и правни основания. Действително, както бе посочено по – горе самата нередност е квалифицирана по т. 1, б „а“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности и в този случай попада в чл. 70, ал.1, т.9 ЗУСЕФСУ, но нито адресатът на административния акт, нито съдът следва да гадаят кое е правилното правно основание за определяне на финансовата корекция. Задължителен реквизит от съдържанието на всеки административен акт е правното основание, на което се издава същия - чл. 59, ал.2, т. 4 АПК. Разминаването между фактическите и правните основания за издаването на акта възпрепятства адресата да разбера, защо е издаден акта, въз основа на какви основания и съответно да организира защитата си. Възпрепятстван е и съдът, който е изцяло обвързан с посоченото в акта основание и не може, нито да си добавя основание, което не е посочено, нито да избира между няколкото посочени. С оглед изложеното, при наличието на разминаване между фактическите и правните основания за определяне на финансовата корекция е налице основание за отмяна на акта като незаконосъобразен. Като е достигнал до същия извод и е отменил оспорения акт като незаконосъобразен поради нарушение на материалния закон, първоинстанционният съд е постановил правилно като резултат решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на касатора за присъждане на сторените в производството разноски е неоснователна Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК Върховният административен съд, Седмо отделение