Решение № 119 от 15.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 303/2009 г.

Решение № 119 от 15.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 303/2009 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Теодора Нинова Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 180 от 10.03.2009 г., постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК на въззивното решение № 1* от 20.12.2008 г. по в. гр. дело № 1726/2008 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 31 от 09.05.2008 г. на Пловдивския районен съд по г. дело № 3563/2007 г. за отхвърляне предявения от Г. Р. С. ЕГН ********** против А. Д. Т. ЕГН ********** иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) във връзка с § 2, ал. 1 ПЗР на ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата притежава право на ползване докато е жива върху стаята с източно изложение от приземието, както и общото ползване със собственика на имота на кухнята, тоалетната и банята в приземието на двуетажната масивна жилищна сграда със застроена площ от 80 кв. м. в УПИ-ХХIV, имот № 159 в кв. 39 по кадастралния план на гр. П., кв. Преслав. Недоволен от решението е касаторът Г. Р. С. от гр. П., представлявана от адвокат С от АК П., който го обжалва в срока по чл. 283 ГПК като счита, че е неправилно поради нарушение на процесуални правила и е необосновано - чл. 85 и чл. 79 ЗС, чл. 188 ГПК (отм.) тъй като е установено, че е ползвала първия етаж от къщата от 1990 г. постоянно, необезпокоявано със съзнание, че й е учредено пожизнено право на ползване. Касаторът лично и чрез процесуалния представител адвокат К от Пловдивската адвокатска колегия поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Ответникът по касация А. Д. Т. от А. чрез процесуалния представител адвокат Т от Пловдивската адвокатска колегия заявява становище за неоснователност на жалбата. Претендира за направените по делото разноски. С представеното решение № 1* от 1963 г. по гр. дело № 1249/1963 г. на I гражданско отделение на Върховния съд е прието, че не представлява владение упражняването за определен срок на фактическа власт върху една вещ, а временния характер на държането на вещта изключва законното предположение, че вещта се държи като своя, което важи и за владението на вещно право - чл. 68, 69 и 111 ЗС. За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че безспорно ищцата ползва процесния имот, но с оглед нотариално заверената декларация от 16.02.1995 г., с която се отказва от учреденото й пожизнено право на ползване съгласно нотариален акт № 1* том ХI, нотариално дело № 3558/1990 г., претенцията й на това основание се явява неоснователна. Взето е предвид, че при евентуалност е предявена претенция, че е придобила право на ползване на основание изтекла в нейна полза придобивна давност по чл. 85 ЗС в периода до предявяване на иска, но е направен извод, че не са събрани доказателства ищцата да е отблъснала владението на собствениците на имота, че е довела до знанието им намерението да придобие правото на ползване, поради което искът с правна квалификация чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) и на това основание е неоснователен. Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение намира за правилно приложеното съдебно решение. При вярно приета фактическа обстановка въззивният съд е достигнал до неправилен извод, че ищцата не е придобила по давност правото на ползване върху процесния имот. Понеже е допуснато нарушение, водещо до отмяна на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и поради нарушение на материалния закон касационната жалба следва да се уважи, а решението на въззивния съд - отмени. Въз основа на придобивна давност по силата на чл. 85 ЗС може да се придобие не само собственост върху движима или недвижима вещ, но и друго вещно право върху недвижим имот, което зависи от действията върху имота, които в случая са свързани с ползване необезпокоявано и непрекъснато от датата на отказа от същото с декларацията на ищцата от 16.02.1995 г. до предявяване на иска пред районния съд на 17.10.2007 г. В този смисъл събраните по делото доказателства, приети при отчитане изискванията на чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.) и показанията на разпитаните свидетели, кредитирани с оглед предвиждането на чл. 136 ГПК (отм.) във връзка с чл. 111 и чл. 79 ЗС. Началният момент на придобивната давност съвпада и с установяване на непрекъснато владение през целия давностен период от ищцата, която се позовава на изтичането й в своя полза. Придобивната давност е сложен юридически факт, който включва действията по началното установяване на владението, т. е. на фактическото господство върху вещта, с намерение тя да се свои, по-нататъшното постоянно съществуване на така установеното фактическо владение и действията, чрез които това владение се осъществява, съответстващо в случая на определеното вещно право на ползване върху имота, което се съобразява с оглед пълното и главно доказване. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение