Решение № 5588 от 22.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 76/2026 г.

Производството се развива по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/ срещу Решение № 9207/27.10.2025 год. по адм.д. № 1414/2025 год. по описа на Административен съд – Бургас, с което се отменя негово Решение № 02/04/1/0/03935/3/01/03/01 от 17.07.2025 г. в частта му по т.1 за наложена редукция в размер на 13 749, 99 лв. без ДДС и по т.2 за наложена допълнителна редукция на субсидията в размер на 13 749, 99 лв. без ДДС. Твърди се, че в тази част решението е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано – касационни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Съдът неправилно приел, че е приложима Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г.(Наредба №9), както и че бенефициерът е направил разходи в рамките на одобрените за финансиране, извършени след подаване на проектното предложение, защото собствеността на земеделската техника е била придобита след подаването на проекта. Сочи се, че тракторът е бил закупен по договор за лизинг преди подаването на проектното предложение, поради което инвестицията не е нова, а подпомагането на вече използван актив било в противоречие с целите на подмярката и с основните принцили на европейското финансиране. Иска се отмяна на оспореното решение. Претендира се присъждане на разноски. Ответната страна – Г. З. К. от гр. Сунгурларе, представляван от редовно упълномощен процесуален представител оспорва жалбата, като твърди, че е неоснователна. Излага доводи по същество. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Г. З. К. от гр. Сунгурларе срещу Решение № 02/04/1/0/03935/3/01/03/01 от 17.07.2025 г. на Изпълнителния директор на ДФ “Земеделие” за изплащане на финансова помощ по подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделските стопанства" от Програма за развитие на селските райони, по проект: "Закупуване на земеделска техника и оборудване за стопанството на ЗП Г. К., с цел модернизиране", в частта му, с която е наложена редукция в размер на 13 749, 99 лв. без ДДС на основание т. 34 от раздел 13. 2 и т. 3 от Раздел 14. 2 от Условията за кандидатстване по процедура BG06RDNP001-4.012 и по отношение на наложена допълнителна редукция на субсидията в размер на 13 749, 99 лв. без ДДС в резултат на административни проверки и разпоредбите на чл. 63 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията от 17.07.2014 г. или общо в размер на 27 499,98 лв. С оспореното пред настоящата инстанция решение, съдът е отменил Решение № 02/04/1/0/03935/3/01/03/01 от 17.07.2025 г. на Изпълнителния директор на ДФ “Земеделие” в обжалваната му част. За да постанови този резултат административният съд е приел, че Г. З. К. е бенефициер по административен договор с № BG06 RDNP001-4.012-0992-C01 отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4. 1. "Инвестиции в земеделски стопанства" в максимален размер от 46 679, 99 лв. в случай, че бъде изпълнен одобрения проект. Било предвидено от земеделския производител да закупи, включително чрез финансов лизинг, точно определени активи, сред които 1 бр. трактор с предварително определен размер на безвъзмездната финансова помощ до 16 499, 99 лв. На по-късен етап с анекс № BG06 RDNP001-4. 012-0992-C02 към сключения договор е бил заменен размерът на безвъзмездната финансова помощ – на 38 899, 99 лв., като е било заменено и приложение № 2 – "Таблица с одобрените допустими разходи", според което е била одобрена субсидия от 13 749, 99 лв. за трактор, марка TYM, модел Т503, с изпълнител – "Стойчеви 57 – 62" ООД. Съдът е установил, че по делото е бил представен договор за за финансов лизинг № 215903456976 от 16.06.2021 г. между „ОТП лизинг“ и Г. К., съгласно който на земеделския производител се предоставя за ползване посочената лизингова вещ – трактор, със срок на договора 54 месеца и цена на придобиване на вещта – 16 872, 63 евро без ДДС, като в чл. 10 от този договор е била предвидена и възможност за закупуване на лизинговата вещ от страна на лизингополучателя. На 07.03.2024 г. К. се е възползвал от правото си по чл. 10 от договора за лизинг и между него и "ОТП Лизинг" ЕООД е бил сключен договор за покупко-продажба към договора за лизинг, с който придобил собствеността върху трактор TYM, T503. При така установеното, оспореното решение за частичен отказ за изплащане на финансова помощ е прието за незаконосъобразно. Според решаващият съдебен състав, съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 2 от ЗУСЕФСУ не са допустими разходи за проекти или дейности, които са физически завършени или изцяло осъществени преди подаването на формуляра за кандидатстване от бенефициента, независимо дали всички свързани плащания са извършени от него, освен в случаите на чл. 59а от ЗУСЕФСУ, което съответства на раздел 13. 2, т. 34 от „Условията за кандидатстване по процедура № BG06 RDNP001-4.012“. Съдът е анализирал и относимите разпоредби на Търговския закон(ТЗ), уреждащи спецификите на договора за лизинг. Посочил, че съгласно чл. 342, ал. 3 от ТЗ лизингополучателят може да придобие вещта по време на договора или след изтичане на срока му, като в случая собствеността върху трактора е придобита на 07.03.2024 г, което отговаря на изискванията на условията за кандидатстване по процедурата и разпоредбата на чл. 32, ал. 8 от Наредба № 9. Според съда издателят на оспорения акт не е съобразил, че със заплащането на първоначалните вноски по договора за лизинг не се придобива собственост върху процесния актив, а същите са заплатени единствено за ползването му. Съдът приел, че по този начин ДФЗ е нарушил приложимите материалноправни норми и постановил незаконосъобразен акт, който следвало да се отмени. Жалбата е подадена от лице имащо правен интерес от оспорване на неблагоприятен за него първоинстанционен съдебен акт и в сроковете по АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна по следните съображения: По делото е безспорно установено, че закупуването, включително чрез финансов лизинг, на земеделска техника, е част от разходи за материални инвестиции, предвидени като допустими такива в Условия за кандидатстване по процедура № BG06 RDNP001-4.012". Съдът правилно е акцентирал върху текстовете на относимите законови норми от ТЗ и ЗЗД, уреждащи специфичните правоотношенията между страните в договорите за лизинг. Съгласно чл.342, ал.1 от ТЗ с договора за лизинг, лизингодателят се задължава да предостави за ползване вещ срещу възнаграждение, а съобразно ал.3 от същия член лизингополучателят може да придобие вещта по време на договора или след изтичане на срока му. Правилни в тази връзка са съжденията на административния съд, че предоставянето на ползването на вещта не е равнозначно на прехвърляне на собствеността. В настоящия случай, с оглед представения по делото договор за финансов лизинг от 16.06.2021 г., бенефициера не е придобил собствеността върху трактора от датата на сключване на договора за лизинг. Собствеността върху спорния актив е придобита на 07.03.2024 г. със сключването на договора за покупко-продажбата му. По този начин са изпълнени и условията за кандидатстване и чл. 32, ал. 8 от Наредба № 9 ползвателят на помощта да стане собственик на съответния актив не по-късно от датата на подаване на заявката за плащане, която е подадена в ИСУН на 28.03.2025 г. Доводите на касационния жалбоподател, че бенефициерът е направил разходи в рамките на одобрените за финансиране, извършени след подаване на проектното предложение не могат да бъдат споделени. Предоставяне на правото на ползване на трактора е било на основание сключения договор за лизинг, с което не е била прехвърлена собствеността върху вещта. Неоснователно административният орган приема, че става въпрос за актив, придобит преди подаване на проектното предложение. Договора за покупко-продажба е сключен на 07.03.2024 г., като е била определена сума за плащане по него от 15064, 98 лв., докато в периода от 15.10.2021 г. до 15.02.2024 г. са заплащани единствено вноските по договора за лизинг, видно от представените по делото извлечения за банкови преводи. Неоснователни са и доводите на касатора за неприложимост на Наредба № 9 в настоящото производство. По силата на § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП / обн. ДВ, бр. 2 от 2018 г., доп., бр. 98 от 2019 г., в сила от 13.12.2019 г./, започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг. В случая Наредба № 9 от 21.03.2015 г. е издадена преди влизане в сила на § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП и производството по тази наредба не е приключило, защото не е изтекъл срокът на мониторинг, предвиден в чл. 6 от сключения между страните административен договор. Така разписаните в § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП / обн. ДВ, бр. 2 от 2018 г., доп., бр. 98 от 2019 г., в сила от 13.12.2019 г./ правила не касаят започнали до влизане на закона в сила производства, а производства започнали по наредби, приети до влизане в сила на закона. Предвид изложеното, настоящия съдебен състав споделя напълно извода за незаконосъобразност на атакуваното пред Административен съд - Бургас Решение № 02/04/1/0/03935/3/01/03/01 от 17.07.2025 г. на Изпълнителния директор на ДФ “Земеделие”, в частта му, с която е отказано частично изплащане на финансовата помощ. С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да се присъдят направените разноски на основание чл. 143, ал. 3 от АПК в размер на 1300 лева, които по размер и с оглед фактическата и правна сложност на делото не се явяват прекомерни и не следва да бъдат редуцирани. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение