Определение № 746 от 18.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1499/2023 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на А. М. А. срещу разпореждане № 233/09.03.2023г. по гр.д.№ 548/22г. по описа на Окръжен съд Хасково, с което е върната като недопустима „жалба“ с вх.№ 1551/16.02.2023г. по регистъра на ВКС. Жалбоподателят иска отмяна на разпореждането като незаконосъобразно. Настоящият състав на ВКС, като съобрази доводите на жалбоподателя и данните по делото, намира частната жалба за неоснователна по следните съображения: Писменото изявление на А. с вх.№ 1551/16.02.2023г. по регистъра на ВКС съдържа искане за отмяна на необжалваемо определение на ВКС, ІV ГО с № 171/08.02.2023г. по ч.гр.д.№ 342/23г., с което е било потвърдено разпореждането на Апелативен съд П. за връщане на частна жалба срещу определение на ОС Хасково за прекратяване на инициираното от А. исково производство по гр.д.№ 548/22г. по описа на Окръжен съд Хасково. Искането се основава на твърдения за нарушения на съдопроизводствените правила в хода на исковото производство. Изявлението е препратено на ОС Хасково за преценка дали същото представлява редовна молба за отмяна на влязъл в сила съдебен акт (прекратителното определение на ОС Хасково) и процедиране съобразно преценката. С атакуваното понастоящем разпореждане ОС Х. е преценил, че като насочена срещу влязло в сила прекратително определение, което не е постановено по реда на чл. 233 ГПК, „жалбата“ от 16.02.2023г. е недопустима предвид приетото в т.6 на ТР № 7/2014г. от 31.07.2017г.на ОСГТК на ВКС. Този извод е изцяло законосъобразен. С цитираното разрешение на тълкувателното решение по задължителен за съдилищата начин се прие, че не подлежат на отмяна по чл. 307 ГПК определенията, преграждащи по – нататъшното развитие на делото, с изключение на определението за прекратяване на делото поради отказ от иска. Определението за прекратяване на инициираното от жалбоподателката исково производство, влязло в сила с постановяване на необжалваемото определение на ВКС, ІV ГО с № 171/08.02.2023г. по ч.гр.д.№ 342/23г., не попада в изключението, поради което искането за разглеждането му по реда на чл.307 и сл.ГПК е недопустимо. Така мотивиран, настоящият състав на ВКС