Определение № 4143 от 16.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2074/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба на Фондация „АФА-България“ гр. София, чрез пълномощника си адв. И. Колев, срещу определение № 17476 от 19.09.2024 г. по адм. дело № 9190/2024 г. на Административен съд – София град/АССГ/. С обжалваното определение АССГ, на основание чл. 159, т. 4 АПК, е оставил без разглеждане искането на Фондация „АФА-България“ за спиране производството по изработване на проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 41 от 10.12.2008г. за изискванията към обекти, в които се отглеждат, развъждат и/или предлагат домашни любимци с цел търговия, към пансиони и приюти за животни. Със същото определение съдът е оставил без разглеждане и жалбата на фондацията срещу мълчалив отказ на Министъра на земеделието и храните да издаде Заповед, с която на основание чл.58,т.2 от Закона за защита на животните /ЗЗЖ/ да измени и допълни своя Заповед № РД 09-736/ 02.07.2024г. и разпореди включването на Фондация „АФА-България“ в работна група за подготовка на проект за изменение на сочената по -горе наредба, прекратявайки производството по делото поради липса на правен интерес от търсената защита. Частният жалбоподател, чрез пълномощника си, поддържа, че определението е неправилно и иска да се отмени изцяло като се върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия, както и да се постанови акт, с които административното производство по издаване на подзаконовия нормативен акт се спре до приключване на съдебното производство. Излага доводи, че съдът неправилно е приел, че липсва правен интерес от търсената защита- административният орган дължи изрично произнасяне по искането на фондацията за участие в работната група. Същата е лишена от възможността да участва в административното производство и да защити интересите на фондацията, произтичащи от нейните цели. Също така оставяйки без уважение искането за спиране- препятства реално възможността на участие на фондацията в работната група по изготвяне на проекта за изменение на наредбата. При тези развити подробно в жалбата доводи счита, че производството по делото неправилно е прекратено вместо да се разгледа по същество заявеният с жалбата спор. Ответникът по частната жалба – министъра на земеделието и храните, чрез процесуален представител- гл. юрисконсулт Василева оспорва частната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страната, намира, че частната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: По делото са установени следните фактически обстоятелства: С писмо рег. № 13-748/29.03.2024 г. до министъра на МЗХ, и.д. на Българска агенция по безопасност на храните /БАБХ/, във връзка с актуализация на ветеринарномедицинското законодателство, е предложил промяна на Наредба № 41/10.12.2008 г., отнасяща се до изисквания на ветеринаномедицинското законодателство. Последвала кореспонденция между МЗХ и БАБХ .На 03.06.2024 г. са изпратени от зам.-министър на МЗХ писма, с рег. № 13-1144/03.06.2024 г. до и.д. на Национално сдружение на общините в Р. България, БАБХ, Центъра за оценка на риска по хранителната верига и дирекция „Политики по агрохранителнатаверига“, за определяне на представители, които да вземат участие в работната група. Със Заповед № РД09-736/02.07.2024 г., министърът на земеделието и храните е назначил работна група, на която е възложено да изготви проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 41/10.12.2008 г. за изискванията към обектите, в които се отглеждат, развъждат и/или предлагат домашни любимци с цел търговия, към пансиони и приюти за животни. В състава на работната група са включени представители на държавата и общините, без да са включени представите на съсловни организации, асоциации и фондации, осъществяващи дейност, свързана с ветеринаромедицинската дейност. Със заявление от 11.07.2024 г., фондация „АФА-България“ е поискала включване на неин представител в състава на работната група. С писмо с рег. № 62-281/16.07.2024 г. до Фондация „АФА- България“ е изпратен отговор от зам.-министъра на МЗХ, с което същата е уведомена, че при изготвянето на проекта на Наредбата за изменение и допълнение на посочената по-горе Наредба № 41/10.12.2008 г. съгласно Закона за нормативните актове /ЗНА/ ще бъде предоставена възможност на заинтересовани граждани и организации да изразят становище и да представят своите бележки и предложения. С последващо писмо от 17.07.2024 г. фондацията отново е поискала да бъдат включени представители за участие в работната група. Зам.-министърът на МЗХ е изпратил писмо, с рег. № 62-281/24.07.2024 г., с което Фондация „жалбоподателят е уведомен, че в процеса по изготвянето на проект на изменение на Наредба № 41/10.12.2008 г., ще бъдат взети предвид всички представени становища. С ново писмо, с рег. № 62-281/25.07.2024 г. Фондация „АФА-България“ е поискала да бъдат включени представители за участие в работната група, както и предоставяне на достъп до Заповед № РД09-736/02.07.2024 г. на министъра на МЗХ. С писмо на зам.-министъра на МЗХ с рег. № 62-281/05.08.2024 г., Фондация „АФА-България“ е уведомена, че в процеса на провеждане на предварителна обществена консултация, преди проектът да бъде представен на министъра на земеделието и храните и преди провеждане на междуведомственото му съгласуване, същият ще бъде представен и изпратен на заинтересованите страни за изразяване на становища и предложения. Фондация „АФА-България“ приемайки, че е налице мълчалив отказ на министъра на земеделието и храните да се произнесе по искането им за изменение на сочената по-горе заповед от 05.08.2024 г. за включването й създадената работна група е оспорила същия пред съда. Неоснователно е твърдението на частния жалбоподател, че АССГ е родово некомпетентен да разгледа повдигнатия спор. Този въпрос е разрешен с влязъл в сила съдебен акт- определение № 9816/17.09.2024г., постановено по адм. дело № 8184/2024 година. Настоящия съдебен състав на Върховния административен съд изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд, че в случая не е формиран мълчалив отказ. Разпоредбите на които се позовава частния жалбоподател- чл.57 и 58 от Закона за защита на животните /ЗЗЖ/- уреждат обществения контрол по прилагането на закона на упълномощени представители на юридически лица с нестопанска цел/ЮЛНЦ/, чийто устав предвижда защита на животните, каквото юридическо лице – несъмнено е фондацията. Правилно обаче, различно от жалбоподателя, съдът приема, че чл.58 ЗЗЖ не предвижда задължение за министъра на земеделието и храните да конституира като членове на работна група представители на всяко ЮЛНЦ- заявило желание за участие. Липсата на такова задължение е напълно логично и обяснимо с оглед оперативност и функционалност в работата на създадената работна група. Включване на всеки желаещ практически ще блокира дейността на комисията. Напълно достатъчно е предоставената възможност, включително и на фондацията, за което последната е уведомена, за предоставяне на становища и предложения при публичното обсъждане на проекта за изменение. При недопустимост на подадената жалба законосъобразно съдът е оставил без уважение искането за спиране на административното производство. Предвид изложеното, обжалваното определение е правилно и следва да се остави в сила. С оглед направеното искане частния жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 100 лева юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,