Решение № 409 от 10.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12410/2008 г.

Решение № 409 от 10.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12410/2008 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно- процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Анна Никифорова Кръстева, в качеството й на управител на аптека "АННА", чрез пълномощника й адвокат Жанета Димитрова Димова, против решение № 115 от 28.07.2008 г., постановено по административно дело № 19 по описа за 2006 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед за налагане на санкция № РД-09-1568/13.12.2005 г. на Директора на РЗОК - Велико Търново. Посочените пороци се свеждат до неправилно прилагане на административнопроцесуални и материалноправни правила - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директора на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК), гр. Велико Търново, чрез пълномощника си адвокат Аня Минчева, е оспорил касационната жалба в писмено възражение. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение Великотърновският окръжен съд е отхвърлил жалбата на управителя на аптека "АННА", гр. Велико Търново против заповед № РД-09-1568/ 13.12.2005 г. на Директора на РЗОК - Велико Търново, с която на проверяваната аптека - изпълнител по договор № 04-0220/7.02.2005 г. за отпускане на лекарства, заплащани напълно или частично от НЗОК - са били наложени следните санкции - финансови неустойки общо в размер на 960 лв., на констатирани нарушения, както следва: 1. по т. I от констативния протокол - финансова неустойка в размер на 400 лв. за нарушение на чл. 17, ал. 4 от индивидуалния договор (ИД) за съхранение на три лекарствени продукта с нарушена отличителна маркировка за НЗОК; 2. по т. II от констативния протокол - финансова неустойка в размер на 240 лв. за нарушение на чл. 17, ал. 1 от ИД за констатирани пет опаковки лекарствени продукти с цена върху опаковката, която надвишава максималната продажна цена на НЗОК; 3. по т. III от констативния протокол - финансова неустойка в размер на 160 лв. за нарушение на чл. 18, ал. 1, т. 2, буква б. 2 от ИД за констатирани три опаковки лекарствени продукти с изтекъл срок на годност, неизтеглени от складовите наличности, за да бъдат бракувани; 4. по т. IV от констативния протокол - финансова неустойка в размер на 80 лв. за нарушение на чл. 18, ал. 1, т. 2, б. А от ИД за констатирани разлики в "остатък по документи" и "налични количества в аптеката" за един лекарствен продукт от шестнадесет произволно избрани от списъка на НЗОК; 5. по т. V от констативния протокол - финансова неустойка в размер на 80 лв. за нарушение на чл. 17, ал. 3 от ИД за констатирана липса на маркирана крайна продажна цена върху опаковката на един лекарствен продукт. За да отхвърли изцяло жалбата като неоснователна, Великотърновският окръжен съд е обосновал правилния извод за издаване на оспорената заповед при спазване на административнопроизводствените правила и при наличие на фактическите предпоставки, обуславящи налагането на договорните санкции. Подложил е на подробно обсъждане фактическите констатации, мотивирали издаването на оспорената заповед и обосновано е приел за доказано неизпълнението от страна на санкционираната аптека на задълженията към РЗОК, поети с индивидуалния договор Решението на окръжния съд е правилно. Касационните доводи за неправилно прилагане на административнопроцесуалните норми, установяващи изискванията към формата и съдържанието на административния акт, са изцяло неоснователни. Оспорената заповед е издадена в изискуемата от чл. 15, ал. 1 от Закона за административното производство (отм.) писмена форма, а изложените факти подробно изясняват "причината" за налагане на санкции. Съдът обосновано е направил извод за спазване на изискванията за издаване на заповедта, като е обсъдил всички относими към законосъобразността на този акт обстоятелства. Позоваването на чл. 32, ал. 4 от индивидуалния договор не е нарушение на изискванията за форма на акта. Този текст се отнася до съдържанието на констативния протокол, изготвяно при извършване на проверки съгласно ал. 1. Обстоятелствената част на заповедта препраща към съставения констативен протокол № А-112 от 96.11.2005 г., в който са описани констатираните нарушения. Констативният протокол е неразделна част от административната преписка по проверката и съдържа фактическите основания за заповедта, а правните основания са конкретизирани в заповедта. Санкциите са определени съгласно чл. 37 от ИД с оглед вида на конкретните нарушения, констатирани от проверяващите. В тази връзка не са допуснати нарушения при определяне на размера на санкцията, който е в рамките на чл. 37 от индивидуалния договор. Налице е и разпоредителната част на заповедта (съгласно чл. 15, ал. 2, т. 4 от ЗАП - отм.), като се посочва изискване за внасяне на сумата, формирана като финансова неустойка. Заповедта има и адресат, съответстващ на проверявания субект. Допуснатото процесуално нарушение по чл. 15, ал. 2, т. 5 от ЗАП (отм.), състоящо се в непосочване на срока за обжалване на акта и на органа, пред който може да се обжалва, се преценява като несъществено. То не се е отразило върху материалната законосъобразност на акта и не е накърнило правото на защита на адресата, който е подал жалби по административен и съдебен ред в законоустановените срокове. Изложеният в касационната жалба довод за противоречие на съдебното решение с материалноправни правила не е свързан с текстове на конкретни нормативни разпоредби, които са били неправилно приложени от първоинстанционния съд. Обосновано окръжният съд е приел, че жалбоподателят не е представил доказателства, оборващи констатациите на административния орган и установяващи твърдените от него обстоятелства в жалбите му до директора на РЗОК и до съда. Правилно са обсъдени и констатираните нарушения като съответстващи на данните по проверката. Не са опровергани тези данни и обосновано е прието, че са налице нарушенията по чл. 17, ал. 1, 3 и 4 от ИД и чл. 18, ал. 1, т. 2 от ИД. Заключението на експертизата е обсъдено съгласно процесуалните изисквания съвместно с останалите доказателства, като не е възприет извода за редовността на воденото счетоводство като неотносим към спора. Продажбата по цени, ненадвишаващи максималната продажна цена на НЗОК, не е релевантна, тъй като констатациите за нарушенията се отнасят до нарушаване на маркировка, липса на такава, както и изтекъл срок. Относно установеното нарушение, изразяващо се в маркирана цена, надвишаваща определена продажна цена от НЗОК, не са събрани доказателства, които да го опровергават. По-късната продажба на съответната цена не променя констатациите във финансовия протокол. Правилно е направен и изводът за нарушение по чл. 18 от ИД във връзка с работата по модул "Склад". По изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,