Определение № 310 от 30.09.2020 г. на ВКС по т. д. № 1500/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Юръпиън трейдинг глобъл“ АД със седалище в Република Панама срещу определение № 1617 от 28. 07. 2020 г. по ч. т. д. № 2130/2020 г. на Софийски апелативен съд, ТО, шести състав в частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба на дружеството срещу определение № 1171 от 27. 02. 2020 г. по т. д. № 425/2020 г. на Софийски градски съд в частта, с която е оставена без уважение молбата на „Юръпиън трейдинг глобъл“ АД за спиране на регистърното производство по заявление Б4 вх. № 20200108153335, подадено по партидата на „Силистра ленд“ АД, до приключване на производството по т. д. № 221/2020 г. на СГС. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно и прави искане за отмяната му. Излага доводи срещу извода на съда, че подадената частна жалба е насочена срещу неподлежащ на обжалване акт, като се позовава на разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК и на предвидената в чл. 536, ал. 3 ГПК обжалваемост на определението за спиране на регистърното производство. Изразява становище, че и отказът на съда да спре регистърното производство представлява определение за спиране на това производство по смисъла на чл. 536, ал. 3 ГПК. В частната жалба се твърди, че е налице противоречива практика на съдилищата по въпроса дали определението, с което се оставя без уважение искането за спиране на регистърното производство на основание чл. 19, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ вр. чл. 536 ГПК, подлежи на обжалване, поради което жалбоподателят моли да бъде направено предложение за постановяване на тълкувателно решение по посочения въпрос. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени доводите на частния жалбоподател и данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение Софийски апелативен съд е приел, че определението на Софийски градски съд, с който е отхвърлено искането на „Юръпиън трейдинг глобъл“ АД за спиране на основание чл. 19, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ вр. чл. 536, ал. 3 ГПК на регистърното производство по заявление Б4 вх. № 20200108153335, подадено по партидата на „Силистра ленд“, не подлежи на инстанционен контрол, доколкото не е акт на съда, с който се прегражда развитието на делото и обжалваемостта му не е изрично посочена в закона /чл. 274, ал. 1 ГПК/. Изтъкнал е, че в закона е предвидена обжалваемост единствено на определението на съда, с което искането по чл. 536 ГПК е уважено и е постановено спиране на регистърното производство като вид охранително производство. Определението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 536, ал. 3 ГПК охранителното производство се спира, ако са налице условията за издаване на искания акт, в случаите на чл. 19, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ. В изр. 2 на чл. 536, ал. 3 ГПК е посочено, че определението на съда за спиране подлежи на обжалване по реда на глава двадесет и първа. Разпоредбата на чл. 536, ал. 3, изр. 2 ГПК е ясна и предвижда изрично обжалваемост по реда на чл. 274 и сл. ГПК само на определението, с което съдът спира охранителното производство в случаите на чл. 19, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ. Тази разпоредба не подлежи на разширително тълкуване, поради което от нея не може да бъде изведена допустимостта на частна жалба срещу определение, с което е оставено без уважение искането за спиране на охранителното производство. По тези съображения определението, с което съдът е отказал да спре регистърното производство, не е от категорията на актовете по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. Отказът за спиране на регистърното производство на основание чл. 19, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ не прегражда развитието на регистърното производство и с оглед на това определението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлено искането за спиране, не подлежи на обжалване и в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. В този смисъл е и трайноустановената практика на ВКС, обективирана в определение № 385 от 31. 05. 2013 г. по ч. т. д. № 2190/2013 г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 537 от 29. 09. 2017 г. по ч. т. д. № 1972/2017 г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 291 от 29. 05. 2018 г. по ч. т. д. № 1235/2018 г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 108 от 27. 02. 2020 г. по ч. т. д. № 335/2020 г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 292 от 27. 07. 2020 г. по ч. т. д. № 777/2020 г. на ВКС, ІІ т. о. Поради липса на противоречие в практиката на ВКС по въпроса за обжалваемостта на определението, с което е отхвърлено искането за спиране на регистърното производство на основание чл. 19, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ, не е налице основанието по чл. 292 ГПК да бъде направено предложение за постановяване на тълкувателно решение по този процесуален въпрос, като се спре производството по настоящото дело. По изложените съображения въззивният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение