Определение № 171 от 11.09.2020 г. на ВКС по т. д. № 1322/2019 г.

Производството е по чл.248, ал.1 ГПК. Образувано е по молба „Еврокомпакт” ЕООД, с искане за допълване в частта за разноските на определение № 201/ 17.06.2019г. по т.д. № 1322/2019г. по описа на ВКС, II ТО, с което е оставена без разглеждане частично молбата за отмяна на М. Х., като се иска присъждане на направени разноски в размер на 1125 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за прекратената част от производството. Ответникът по молбата, М. М. Х., счита молбата за неоснователна и моли да се остави без уважение. Поддържа, че следва да се приложи минималното адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на молбата за отмяна в размер на 300 лева по чл.9, ал.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на молителя, приема следното: Молбата е процесуално допустима - подадена е от легитимирани лица в срока по чл.248, ал.1 ГПК, като разгледана по същество е частично основателна. С влязло в сила определение № 201/ 17.06.2019г. по т.д. № 1322 / 2019г. по описа на ВКС, II ТО, частично е оставена без разглеждане молбата на М. М. Х., с която се иска отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на решение № 20/ 07.08.2018г. по т.д. № 1008/ 2017г. на ВКС, Второ отделение, постановено по реда на чл.290 ГПК, в частта, с която се обезсилва решение № 695 от 11.04.2016 г. по в.гр.д. № 2415/2015 г. на Апелативен съд - София, ГО, 10-ти състав, в частта, с която, след частична отмяна на решението на ОС - Благоевград № 5224 от 11.12.2014 г., постановено по гр.д.№ 131/2014 г., включително относно разноските, е отхвърлен иска на „ЕВРОКОМПАКТ” ЕООД, [населено място], с правно основание чл.135 ал.1 ЗЗД, за обявяване на относителната недействителност на договор за дарение на недвижим имот по нотариален акт № 99, том І, рег. № 3090, дело № 93/2013 г. по описа на същия нотариус, сключен на 29.08.2013 г. между Н. М. Б., Х. П. Бачев и Д. Х. Б., до размера на Ѕ идеална част от така прехвърлените права, принадлежали на Х. П. Бачев,, като се прекратява производството по в.гр.д.№ 2415/2015 г. по описа на Апелативен съд - София, ГО, 10 състав в посочената част. Със същото определение е допусната до разглеждане молбата на М. М. Х., с която се иска отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на решение № 20/ 07.08.2018г. по т.д. № 1008/ 2017г. на ВКС, Второ отделение, постановено по реда на чл.290 ГПК, в частта, с която се обезсилва решение № 695 от 11.04.2016 г. по в.гр.д. № 2415/2015 г. на Апелативен съд - София, ГО, 10-ти състав, в частта, с която, след частична отмяна на решението на ОС - Благоевград № 5224 от 11.12.2014 г., постановено по гр.д.№ 131/2014 г., включително относно разноските, е отхвърлен иска на „ЕВРОКОМПАКТ” ЕООД, [населено място], с правно основание чл.135 ал.1 ЗЗД, за обявяване на относителната недействителност на договор за покупко-продажба на недвижим имот по нотариален акт № 121, том І, рег. № 4008, дело № 113 по описа на нотариус Д. С. с № 499 на НК, сключен на 15.11.2012 г. между Н. М. Б., Х. П. Бачев и М. М. Х., като се прекратява производството по в.гр.д.№ 2415/2015 г. по описа на Апелативен съд - София, ГО, 10 състав в посочената част, като по отношение на посочената част от молбата е постановено отменително решение. В определението липсва произнасяне по искането за присъждане на разноски в полза на ответника по молбата за отмяна – настоящ молител, в прекратената част. Дружеството – ответник по молбата за отмяна, е депозирало отговор на същата чрез упълномощен адвокат, който е изложил съображения относно допустимостта и основателността на молбата. Към отговора на молбата е приложен договор за правна защита и съдействие за заплатено в брой възнаграждение от 2250 лева за изготвяне и подаване на отговор на молбата за отмяна, като отделно е договорено възнаграждение за процесуално представителство – явяване в открито заседание, в размер на 750 лева. С оглед на това, че производството по делото е било частично прекратено с определение, явяващ се акт по смисъла на чл.81 ГПК, за един от двата иска по чл.135 ЗЗД, предмет на решението, чиято отмяна е поискана, при общ заплатен хонорар от 2250 лева, на ответника по молбата за отмяна се дължат разноски в размер на 770,62 лева, изчислени пропорционално на интереса от 38897,80 лева, за който е прекратено производството /при общ интерес от 113 570,80 лева/. В случая минималният размер на адвокатското възнаграждение по чл.9, ал.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения в прекратената част възлиза на 1272,70, при интерес от 38897,80 лева съобразно данъчната оценка на имота, и доколкото заплатеното възнаграждение от 770,62 лева за прекратената част е под законоустановения минимум, няма основание за намаляването му. С оглед своевременно направеното искане за присъждане на разноските, представянето на доказателства за тяхното реално заплащане и липсата на произнасяне на съда по искането за присъждането им, молбата по чл.248, ал.1 ГПК вр. чл.78 ГПК за допълване на определението в частта за разноските следва да бъде уважена частично за 770,62 лева. Водим от горното, Върховният касационен съд