Определение № 4675 от 01.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3095/2026 г.

ВКСIV гражданско отделение01.10.2026 г.докладчик Борис Д. Илиев

Диспозитив

ОТМЕНЯ разпореждане №92 от 23.04.2026г. по гр. д. №92/2026г.. на ВКС, четвърто г.о., с което е върната частната жалба на „Пластхим-Т“ АД, приложена към молба с вх. № 7955/20.04.2026г. срещу определение №1500/25.03.2026г., постановено по гр. дело №92/2026г. по описа на Върховния касационен съд, четвърто г. о. ВРЪЩА делото на съда за администриране на частната жалба. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Мотиви

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Пластхим-Т“ АД, ЕИК [ЕИК], чрез пълномощника му по делото адв. В. С., срещу разпореждане №92 от 23.04.2026г. по гр. д. №92/2026г.. на ВКС, четвърто г.о., с което е върната частната жалба на дружеството, приложена към молба с вх. № 7955/20.04.2026 г., подадена от „Пластхим-Т“ АД срещу определение № 1500/25.03.2026г., постановено по гр. дело №92/2026г. по описа на Върховния касационен съд, четвърто г. о. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното разпореждане, като се иска отмяната му. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., за да се произнесе по частната жалба, приема следното: Частната жалба е подадена в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. С обжалваното разпореждане, за да върне частната жалба на „Пластхим-Т“ АД, приложена към молба с вх. № 7955/20.04.2026 г., срещу определение № 1500/25.03.2026г., постановено по гр. дело №92/2026г. по описа на Върховния касационен съд, четвърто г. о., съдът е приел, че същата е просрочена. Изложил е съображения, че препис от обжалваното определение № 1500/25.03.2026 г. е редовно връчен на дружеството чрез адв. С. на 09.04.2026г., а частната жалба е приложена към молба с вх. № 7955/20.04.2026 г. За недоказани са приети твърденията на жалбоподателя, че частната жалба била подадена чрез ЕПЕП на 16.04.2026г. В подкрепа на това твърдение към молбата е приложена само снимка от списъка на документи на адв. С. в ЕПЕП, която според съда не удостоверява подаване на частната жалба на 16.04.2026г. Въз основа на приложения по делото доклад от 21.04.2026 г. на съдебния деловодител Т. И. от служба „Регистратура“ съдът е установил, че в ЕИСС няма получена и регистрирана чрез ЕПЕП жалба от дата 16.04.2026г. с подател адв. С., което се установява и от движението (хронологията) на делото в ЕИСС, разпечатка от което е приложена към доклада. От разпечатката се установяват изпратените от адв. С. електронни документи по делото, които са получени и регистрирани в ЕИСС- заявление за електронен достъп до делото с вх. № 4851/11.03.2026 г. и молба с вх. № 7955/20.04.2026 г. Предвид горното съдът е приел, че частната жалба е подадена за първи път едва на 20.04.2026 г.- като приложение към молбата с вх. № 7955/20.04.2026г., т.е. след изтичането на 16.04.2026 г. на едноседмичния преклузивен срок по чл. 275, ал. 1, изр. 1 от ГПК. Така постановеното разпореждане е неправилно. При извършената от настоящия състав на съда справка в ЕИСС се установява, че частната жалба „Пластхим-Т“ АД срещу определение № 1500/25.03.2026г., постановено по гр. дело №92/2026г. по описа на Върховния касационен съд, четвърто г. о., е била приложена към молба с вх. №7955/20.04.2026г., подадена от пълномощника на дружеството адв. В. С. през ССЕВ /система за сигурно електронно връчване/. На 24.04.2026г., след постановяване на обжалваното разпореждане, частната касационна жалба е входирана в ЕИСС с вх. №8479/24.04.2026г., като от ЕПЕП /Единен портал за електронно правосъдие/ е генериран електронен пакет 20260416122316. При извършване на преглед на така входирания в ЕИСС документ с вх. №8479/24.04.2026г. в секция „Документи“ е видно, че в системата е отразено, че същият е електронно подаден документ от ЕПЕП с номер 20260416122316 и дата на подаване- 16.04.2026г. 12:23:16. Съгласно разпоредбата на чл. 102б, ал. 1 от ГПК съдилищата са длъжни да приемат процесуални действия в електронна форма, като съгласно чл. 62, ал. 4 от ГПК електронното изявление, с което се извършва процесуално действие, се смята за получено от съда, до който е адресирано, с постъпването му в системата на единния портал за електронно правосъдие. Доколкото в случая от отразяванията в ЕИСС е видно, че частната касационна жалба е била подадена през ЕПЕП на 16.04.2026г., то същата следва да се приеме за подадена в срока за обжалване на определение № 1500/25.03.2026г.. Предвид горното обжалваното разпореждане, с което същата е приета за подадена на 20.04.2026г. след изтичане на срока за обжалване и върната на това основание, е неправилно и следва да се отмени, като делото се върне за администрирането й. По изложените съображения, съдът

Цитирани разпоредби

5