Определение № 6077 от 03.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5340/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Б. П. Ц. против разпореждане № 4486/9.04.2026г., постановено по адм.д. № 1106/2026 г. по описа на Административен съд Варна. Частният жалбоподател навежда доводи за неправилност на обжалваното разпореждане като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Моли за отмяната му, включително в частта с която са присъдени разноски, иска делото да бъде върнато на Административен съд Варна за произнасяне по същество по искането за съдебна защита срещу фактически действия по чл. 250 от АПК и за спиране на изпълнението по чл. 166 от АПК. Претендира разноски. Постъпила е и молба от частния жалбоподател, с която основавайки се на чл. 166 от АПК иска да бъде спряно изпълнението на разпореждане № 4486/9.04.2026г., постановено по адм.д. № 1106/2026 г. по описа на Административен съд Варна. По делото са постъпили становища от В. П. П. и от Ю. П., в които се изразява позиция, че частната жалба е основателна и същата следва да бъде уважена. Ответникът кмет на община Варна оспорва частната жалба, счита че оспореното разпореждане е правилно. Твърди, че чл. 166 АПК е приложим само в случаите, когато е допуснато предварително изпълнение на административен акт, но не и на съдебен такъв, какъвто е оспореното разпореждане. Моли присъждане на разноски. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за неоснователна, а молбата за спиране на изпълнението на оспореното разпореждане за недопустима, като съображенията за това са следните: по частната жалба Административен съд Варна е бил сезиран с жалба на В. П. П., Й. Й., Ю. П. и Б. П. Ц., с която е заявено искане за постановяване на съдебен акт, с който на основание чл. 250, ал. 1 АПК съдът да разпореди на Община Варна да преустанови всички действия по подготовка, одобряване и издаване на заповед за прокарване на временен път през частна собственост в свлачищна територия в [жк], гр.Варна, както и на основание чл.166 АПК съдът да разпореди спиране на всички фактически и правни действия на Община Варна, свързани с прокарване на временен път, извършване на изкопни, строителни или подготвителни дейности, издаването на каквито и да било административни актове в тази връзка, до окончателното произнасяне на съда. Административен съд Варна е оставил без разглеждане и двете искания. Разпореждането е правилно. А) Новелата на чл. 250, ал. 1 АПК, предвижда, че може да се иска прекратяване на действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не се основават на административен акт или на закона. В случая действията предприети от общинската администрация са основани на предвидената в чл. 190 и сл. ЗУТ законова процедура по прокарване на временен път до УПИ ІV-1773, кв.34 по ПУП-ПРЗ на 21 м.р., ПИ 10135.2563.215 по КК през ПИ 10135.2563.214 и на Заповед № 3611/28.10.2025г. на Кмета на Община Варна по Протокол № 4/02.04.2026г. Следователно не са налице предпоставките на чл. 250 АПК действията да не са основани на административен акт или на законови норми. Освен това защитата по чл. 250 АПК е допустима само срещу действия, които не са част от административно производство. Административнопроизводствените действия, каквито са тези които се иска да бъдат прекратени, независимо дали са изявления или други действия (връчване на уведомления, огледи, измервания и пр.), не подлежат на оспорване самостоятелно, а само заедно със завършващия производството акт - чл. 21, ал. 5 и чл. 64 АПК. Поради изложеното искането за прекратяването на описаните действия, включително по реда на чл. 250 и сл. АПК е било недопустимо. Б) Правилно е оставено без разглеждане и искането основано на чл. 166 АПК за спиране на описаните по-горе действия. Съгласно посочения законов текст при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по /ал. 2/ или допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон /ал. 4/. В случая липсва издаден административен акт, липсва и допуснато предварително изпълнение било от страна на административен орган, било по силата на закон. Следователно искането за спиране на действия на основание чл. 166 АПК е лишено от предмет и правилно е възприето от първоинстанционния съд за недопустимо. Предвид изложеното обжалваното разпореждане като правилно следва да се остави в сила. по отношение молбата за спиране на изпълнението на оспореното разпореждане на основание чл. 166 АПК. Както вече бе посочено приложното поле на чл. 166 АПК се ограничава до допуснато предварително изпълнение на административен акт. Разпореждане № 4486/9.04.2026г. е съдебен, а не административен акт. Посоченото разпореждане № 4486/9.04.2026г., постановено по адм.д. № 1106/2026 г. по описа на Административен съд Варна е оспорено пред Върховен административен съд, поради което момента на подаване на молбата за спиране и към настоящия момент то не е влязло в сила и не подлежи на изпълнение. /чл. 268, т. 2 АПК/. След влизане в сила на разпореждането и образуване на изпълнително производството, последното подлежи на спиране ако са налице условията на чл. 280 АПК. Искането за спиране изпълнението на оспореното разпореждане, като лишено от предмет е недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане. С оглед изхода на делото, заявената претенция от страна на ответника за присъждане на разноски следва да бъде уважена в предвидения от чл. 25а, ал. 3 Наредбата за заплащане на правната помощ размер – 50,- €, представляващи юрисконсултско възнаграждение за производството пред настоящата инстанция. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,