Определение № 3984 от 08.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 5106/2023 г.

и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на В. Н. П. срещу определение № 3059/17.10.2023г., постановено по гр.д.№ 1165/2023г. по описа на ВКС, ІV ГО, с което е оставена без разглеждане касационната му жалба срещу решение № 1205/13.10.2022г. по в.гр.д.№1473/22г. по описа на Окръжен съд Варна и е прекратено касационното производство. Жалбоподателят иска отмяна на атакуваното определение, което определя за нелогично и незаконосъобразно. Възразява срещу приложението на чл. 280, ал.3, предл.1-во ГПК за случая, като твърди, че предявените от него облигационни искове имали за цел вещноправни последици – да придобие по наследство имотите, с които приживе баща му невалидно се разпоредил в полза на ответните страни, а исковете за собственост подлежали на касационно обжалване независимо от цената им. Сочи още, че пазарната цена на продадените имоти е спорна по делото, поради което не следва да е определяща прага за касационно обжалване. Насрещните страна по жалбата – ответниците М. С., И. С., Д. Г. и Г. Г., я оспорват. Настоящият състав на ВКС, ІІІ ГО, за да се произнесе, съобрази следното: С решение № 1205/13.10.2022г. по в.гр.д.№1473/22г. по описа на Окръжен съд Варна съдът се е произнесъл по общо десет предявени от касатора обективно съединени облигационни иска, касаещи валидността на упълномощителна сделка от 19.04.2018г. и на договор за покупко-продажба на недвижим имот по нотариален акт № .../...г., и за разваляне на договора по нотариален акт № .../...г. При обективно съединяване на искове допустимостта на касационното обжалване се преценява съобразно цената на всеки отделен иск, определена по правилата на чл.69 ГПК. Цената на всеки един от предявените искове е 1420,80 лева т.е. под прага за касационно обжалване, който в случая е 5000 лева – така чл.280, ал.3, т.1, предл.1-во ГПК. По тази причина въззивното решение не подлежи на касационно обжалване в нито една своя част, поради което и касационната жалба срещу него правилно не е разгледана. Нито крайната цел на жалбоподателя от предявяване на облигационните искове, нито действителната пазарна цена на имота, предмет на атакуваните сделки, имат отношение към въпроса за прага на касационно обжалване. Иск за защита правото на собственост ищецът не е предявил, поради което въпросът дали собственическият иск се намира в съотношение обусловен/ обуславящ спрямо предявените искове е ирелевантен. Определянето пък на действителната пазарна цена на продадения имот е въпрос от съществото на повдигнатите спорове за валидността на продажбения договор и няма значение за определяне цената на предявените за разрешаването му искове. Размерът на цената на иска се определя по императивните правила на чл. 69 ГПК, а съгласно чл. 69, ал.1, т.4 вр. с т.2 ГПК в случая от значение е данъчната оценка на имота и само ако той няма такава – пазарната цена на вещното право. Няма спор, че имотът предмет на атакуваните сделки има данъчна оценка и тя е под 5 000 лева. Това е единствено достатъчно за извода, че въззивното решение по предявените от касатора искове не подлежи на касационно обжалване. В заключение, частната жалба е неоснователна и атакуваното определение на ВКС следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, съдът