Определение № 10008 от 13.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9957/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. АПК и е образувано по частна жалба на кмета на СО-район "Красна поляна" против определение № 33223 от 25.08.2026г., постановено по адм. дело № 10567/2026г. по описа на Административен съд София-град, с което е спряно допуснатото по закон предварително изпълнение на Заповед № РКП26-РД56-340/12.08.2026г. на кмета на район "Красна поляна"-Столична община за прекратяване на наемно правоотношение за имот-общинска собственост. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му. Ответната страна К. Д. Й. писмено оспорва жалбата. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира частната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на обжалване определение (чл. 229, ал.1,т.2 вр. чл. 166, ал. 3 АПК), от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд приема,че предварителното изпълнение на заповедта е нецелесъобразно и нехуманно, в нарушение на чл. 8 ЕКПЧ, при условие, че жалбоподателката не притежава друг недвижим имот и го обитава повече от 25 години. Определението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. Предварителното изпълнение на оспорената заповед, допуснато по силата на закона (46, ал.5 ЗОС) може да бъде спряно от съда по искане на оспорващия, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства- настъпили след издаване на заповедта. Държането на имота по договор за наем повече от 25 години не е такова ново обстоятелство, което да бъде зачетено като основание за спиране на изпълнението. Липсата на друго жилище също не е такова основание, защото само по себе си не обосновава настъпването на значителна или трудно поправима вреда. В случая са налице множество доказателства за наличието на основанията за издаване на оспорената заповед-системни нарушения на обществения ред и допускане на трети лица в общинското жилище. Приложената мярка е в интерес на обществото и представлява необходима, подходяща и пропорционална мярка по смисъла на чл. 8 ЕКПЧ. Интересът да не се нарушава обществения ред, спокойствието и здравето на живущите в жилищни сгради надделява над личния интерес на оспорващата. Последната не доказва наличието на основания по смисъла на чл. 166, ал.2 АПК за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта. Като е приел противното, първоинстанционният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което искането да се отхвърли. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,