Определение № 27 от 24.01.2015 г. на ВКС по т. д. № 229/2015 г.

Производството е по чл. 282, ал. 2 ГПК. Подадена е молба от [община], [населено място] за спиране изпълнението на постановеното от Пловдивски апелативен съд решение № 835 от 22.12.2014 г. по в. т. д. № 1134/2014 г., с което, след отмяна на решение № 366 от 23.07.2014 г. по т. д. № 69/2013 г. на Пловдивски окръжен съд [община] е осъдена да заплати на [фирма] (в несъстоятелност), [населено място] сумата 166 040.83 лв. – стойност на доставена услуга по договори № 2 от 11.04.2006 г. и № 106 от 02.10.200г., както и сумата 51 438.07 лв. – мораторна лихва върху първата сума за периода от 31.01.2010 г. до 31.01.2013 г. Към молбата е приложен документ (преводно нареждане от 12.01.2015 г.), издаден от Б., Клон П., от който се установява, че по сметка на Върховен касационен съд е преведена сумата 217 478.90 лв. Постъпването на посочената сума по сметката за обезпечения на ВКС е удостоверено от Гл.-счетоводител на съда след извършена служебна справка от 15.01.2015 г. Настоящият съдебен състав, като взе предвид данните по делото и представените от молителя доказателства, намира искането за основателно. Осъществени са всички визирани в чл. 282, ал. 2 ГПК предпоставки за спиране изпълнението на невлязло в сила въззивно решение, а именно - касае се осъдително по своя характер решение; срещу това решение е подадена в срок касационна жалба ( вх. № 194 от 12.01.2015 г., видно от приложеното в. т. д. № 1134/2014 г.) и е внесено надлежно обезпечение по реда на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК в размер на присъдените суми. Ето защо и на основание чл. 282, ал. 2 ГПК, Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение