Определение № 78 от 21.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4751/2017 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Делото е било образувано по жалба на К. И. З. срещу решение от 21.07.2017г. по гр.д.№3797/2017г..на ГС София, с което е отхвърлен иск предявен на основание чл.270, ал.2 ГПК за прогласяване нищожност на съдебно решение. Допуснато е било касационно обжалване по въпроса компетентен ли е бил съдът да се произнася по жалба по реда на чл.436, ал.1 ГПК в седмичен срок от извършване на действието, когато изпълнителното дело е прекратено и такова действие е невъзможно и нищожно ли е съдебно решение постановено по вече несъществуващо изпълнително производство. С решение от 02.11.2018г. по гр.д.№4751/2017г. ВКС е отменил решение от 21.07.2017г. по гр.д.№3797/2017г. на ГС София и потвърденото с него решение от 16.11.2016г. по гр.д.№2378/2016г. на РС София и е прогласил за нищожно решение № 4703 от 31.03.2011г., постановено по ч.гр.дело № 1781 по описа за 2011г. на ГС София, с което е отменен отказ на ЧСИ да издаде на „Енерджи финанс” АД и връчи постановление за възлагане на недвижим имот. С молба от 12.12.2018г., допълнена с молба от 08.01.2019г. К. И. З. е поискал изменение и допълване на решението, тъй като със същото не са му присъдени претендирани от него разноски за производството по делото в трите инстанции. С молба – отговор от 20.02.2019г. ответникът по жалба и по иска Е. финанс” АД, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се присъждат разноски по реда на чл.248 ГПК, тъй като не е представен списък на същите съобразно разпоредбата на чл.80 ГПК, а и молбата е подадена след изтичането на предвидения в закона месечен срок, в който следва да бъде извършено това процесуално действие. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: Молбата за допълване на определението в частта за разноските е недопустима, тъй като не е постъпили в едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК. При постановяване на решението си Върховният касационен съд не се е произнесъл по искане за присъждане на разноски по делото жалбоподателя –ищец в производството К. З.. Решението е постановено на 02.11.2018г. и е окончателно, поради което влиза в сила на същата дата и не се съобщава на страните. Молба от К. З. за изменение на решението в частта за разноските и за неговото допълване като бъдат присъдени такива в размер на 190 е постъпила в съда / чрез подаването и в РС София/ на 12.12.2019г. Съгласно разпоредбата на чл.248, ал.1 ГПК когато решението е необжалваемо /какъвто е конкретния случай/ страната може да поиска допълване на решение или да изменението му в частта за разноските, но само ако такова искане постъпи в съда в месечен срок от постановяване на решението. В настоящия случай искането е следвало да постъпи в съда до 03.12.2018г., а е е било подаде от страна едва на 12.12.2019г., поради което възражението на ответника по молбата за недопустимост на същото е основателно. Ето защо настоящият състав намира, че направеното искане за изменение и допълване на решението следва да се остави без разглеждане като недопустимо. Пропускът на съда да се произнесе по своевременно направеното от страната искане за разноски не се преклудира при липса на представен списък по чл. 80 ГПК, но се преклудира когато съдът не бъде сезиран в предвидения в закона месечен срок. Предвид изложените съображения, съдът