Определение № 35 от 06.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 238/2012 г.

По делото е постъпило служебно искане от частен съдебен изпълнител В. Л., рег.№ 780 с район на действие СГС /вх.№ 75/06.01.2014 год. на регистратурата на ВКС/ за превеждане по сметката на ЧСИ в Общинска банка-Клон „Д.” на внесената на основание чл.282, ал.2 ГПК от [фирма], [населено място] по сметката на ВКС сума в размер на 4 173 813,54 лева като обезпечение за спиране на изпълнението на въззивното осъдително решение на Пловдивския апелативен съд № 617/27.12.2011 год., постановено по т.дело № 78/2011 год., което е обжалвано с касационна жалба от банката-ответник. Като основание за превеждане на сумата е посочено образуваното изпълнително дело № 20117800400724 със взискател [фирма] и длъжник [фирма]. Посочва се, че с определение № 1/03.01.2014 год. ВКС не е допуснал касационно обжалване на въззивното осъдително решение и същото е влязло в законна сила. В допълнително писмо /вх.№149/08.01.2014 год./ ЧСИ пояснява, че изпълнителното дело е образувано по молба на [фирма] въз основа на изпълнителен лист, издаден на 29.12.2012 год. от Окръжен съд, [населено място], в полза на [фирма]/в несъстоятелност/, който с договор за цесия от 10.01.2005 год. е прехвърлил на [фирма] вземането си в размер на 4 173 813,54 лева към Банка [фирма], чийто правоприемник понастоящем е [фирма]. Ответникът по делото [фирма]/касатор в настоящото производство/ с писмо вх.№ 224/10.01.2014 год. на регистратурата на ВКС възразява срещу искането за превеждане на внесеното обезпечение по сметката на ЧСИ в полза на лице, което не е страна по делото. Изразява становище, че вече са предприети действия от частния съдебен изпълнител по образуваното изпълнително дело, като е запорирана сметката на банката при БНБ и предприето изпълнение по запора, при което положение легитимираният взискател [фирма]/в несъстоятелност/ е обезпечен в достатъчна степен за вземането си. Оспорва и правото на взискателя по изп.дело [фирма], тъй като договорът за цесия е сключен към дата, на която вземанията-предмет на иска, не са възникнали, нито са съществували. В допълнително становище /вх.№ 993/31.01.2014 год./ „У. Б.”, обосновавайки неоснователността на искането на ЧСИ, представя определение от 10.01.2014 год. на СГС, постановено по гр.дело № 387/2014 год., с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск по чл.45 ЗЗД срещу [фирма] чрез спиране на изпълнението по изп.дело № 20117800400724 на ЧСИ В. Л.. Представено е и определение от 24.01.2014 год. по същото гражданско дело, с което съдът е допуснал допълнително обезпечение на бъдещия иск по чл.45 ЗЗД чрез спиране на изпълнението и по изп.дело № 20147800400018 с взискател [фирма], на което дружество [фирма] междувременно е цедирал вземането си срещу банката. Постъпило е становище и от синдика на [фирма]/в несъстоятелност/ с вх.№ 974/30.01.2014 год., в което заявява, че няма претенции към [фирма] по отношение вземането, обективирано в изп.лист от 29.12.2011 год., издаден по т.дело № 78/2011 год. по описа на АС-Пловдив с оглед последиците на договора за цесия от 10.01.2005 год., сключен от дружеството представлявано към него момент от управителя П. Ц.. С писмо вх.№ 1143/05.02.2014 год. ЧСИ В. Л. заявява, че изп.дело № 20117800400724 с взискател [фирма] и длъжник [фирма] е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.2 ГПК. На същото основание по искане на взискателя [фирма] е прекратено и образуваното срещу банката изп.дело № 20147800400018 /писмо вх.№ 1144 от 05.02.2014 год./. При тези фактически данни искането за превеждане на внесеното от [фирма] на основание чл.282, ал.2 ГПК обезпечение по сметката на ЧСИ В. Л. по образуваното от [фирма] изпълнително дело се явява неоснователно, поради което молбата й не следва да бъде уважена. По изложените съображения съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд