Определение № 6534 от 29.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4968/2024 г.

Производството е по чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на А. И. Р., С. А. Р. и А. И. Ш., чрез адв. Атанасов, срещу определение № 1868 от 26.02.2024 г., постановено по адм. дело № 215/2022 г. на Административен съд - Пловдив. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението и се претендира отмяната му със законните последици. Ответникът кмет на Община Кричим в срока по чл. 232 АПК е депозирал възражение по частната жалба, с което моли за оставянето й без уважение като неоснователна. Върховният административен съд, второ отделение, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежни страни срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 ЗУТ и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното определение е върната исковата молба на настоящите частни жалбоподатели с правно основание чл.292 АПК за признаване за установено, че не се дължи изпълнение на влязлата в сила заповед № РД - 02 -09 - 353/21.09.2017 г. на зам. кмета на Община Кричим поради настъпването на нови обстоятелства – фактическа невъзможност за премахване на незаконния строеж „масивен навес“, поради неразривната му функционална свързаност със законно изградената в имота сграда, както и прехвърляне на наследствените дялове от С. А. Р. и А. И. Ш. от процесния имот. Обжалваното определение е мотивирано с липса на визираното в чл.292 АПК основание, тъй като не са налице нови факти, настъпили след издаване на изпълнителното основание. Обжалваното определение е неправилно, тъй като изложените мотиви касаят съществото на спора, а не процесуалната допустимост на иска. Предмет на установяване с иска по чл. 292 АПК е, че макар и възникнало, подлежащото на изпълнение задължение е престанало да съществува или е станало неизискуемо поради настъпването на нови факти след издаване на изпълнителното основание /заповед № РД-02 -09 - 353/21.09.2017 г. на зам.кмета на Община Кричим/. Наличието на тези изисквания е относимо към основателността на иска, а не към неговата допустимост, както неправилно е приел административният съд, тъй като това са материалноправни предпоставки за основателност на исковата претенция. Ето защо, като е приел, че искът е недопустим, съдът е постановил неправилно връщане на исковата молба и прекратяване на производството. Определението следва да бъде отменено, а делото - върнато за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по същество. Воден от горното Върховният административен съд, второ отделение,