Решение № 3474 от 26.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 31/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), чрез процесуален представител, срещу решение № 9309/29.10.2025 г. по адм.дело №934/2025 г. на Административен съд - Бургас, с което е отменено негово уведомително писмо (УП) изх. № 02 - 020 -2600/2349 от 02.05.2025 г. за отказ за изплащане на безвъзмездна финансова помощ за кампания 2023 г. по интервенции/мерки по чл.1 от Наредба №4/30.03.2023 г. за условията и реда за подаване на заявления за подпомагане по интервенции за подпомагане на площ и за животни, за които се изисква кандидатът да е активен земеделски стопанин и му е изпратена преписката за ново произнасяне по заявлението за подпомагане на "Бургасцвет -90 - Т." ЕООД за кампания 2023 г. при спазване на указанията в съдебното решение. Касационният жалбоподател поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно - постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, не е съобразено с материалния закон и е необосновано, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу УП, присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, като при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна в производството пред ВАС. Ответникът по касационна жалба - "Бургасцвет -90 - Т." ЕООД, гр. Бургас, в писмен отговор, писмени бележки и съдебно заседание чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Неоснователно е възражението на ответника, че жалбата е от ненадлежна страна, а надлежната страна, която не е подала жалба е ДФЗ. Издателят на акта е изпълнителният директор на ДФЗ, който е административният орган, същият е участвал като страна в първоинстанционното производство и касационната жалба е от него. ДФЗ от своя страна не е административен орган, както твърди ответникът, а администрация. За да се произнесе по съществото на касационната жалба съдът взе предвид следното: АС, за да постанови решението, е взел предвид, че отказът за изплащане на безвъзмездна финансова помощ е поради изложените в табицата фактически установявания относно правнорелевантните факти по чл.54 от Закона за подпомагане на земеделските производители(ЗПЗП) и правният извод, че заявителят не отговаря на нито едно от изискванията на чл.54, ал.1, т.4 ЗПЗП. АС е изложил мотиви, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган - изпълнителен директор на ДФЗ, в предвидената от закона писмена форма и съдържа фактически и правни основания за издаването си. АС е приел, че между страните не е налице спор по отношение на фактите, така както са установени от административния орган при административните проверки, като формираният спор между страните е дали е налице изискването на чл.54, ал.1, т.4, б. в)aa). Съдът е приел, че размерът на общите приходи по смисъла на цитираната разпоредба не включва запасите от продукция и незавършеното производство, както е посочило и вещото лице в приетата по делото съдебно - счетоводна експертиза, независимо, че същите са отразени в приходната част на ОПР съгласно счетоводните правила. Съдът е приел, че при това положение общите приходи за 2022 г. за дружеството са в размер 5 138 296,86 лева, а приходите от селскостопанска дейност 1 876 000 лева, тоест приходите от селскостопанска дейност са 36,51 % от общите приходи или е изпълнено законовото изискване да са повече от 1/3 от размера на общите приходи, поради което постановеният отказ по УП е материалноправно незаконосъобразен. Решението е правилно. Видно от приложимата редакция на чл.54, ал.1,т.4 ЗПЗП за компания 2023 г., която е след обнародването на измененията и допълненията в ДВ бр.102/23.12.2022 г., кандидатът за подпомагане по интервенцията следва да отговаря на едно от изброените в нея условия. Жалбоподателят е твърдял и съдът е приел, че той отговаря на условието по чл.54, ал.1, т.4, б. в)aa) - доходите на заявителя от селскостопанска дейност да съставляват най - малко една трета от общия приход на предприятието. Предвид изложеното доводите на касатора, че ответникът по касационна жалба не отговаря на други условия по чл.54, ал.1, т.4 ЗПЗП е неотносим към мотивите на съдебното решение, тъй като изискването на закона е да отговаря само на едно изброените в тази точка условия. Оплакването, че неправилно съдът е приел, че общият размер на приходите е 5 138 296,86 лева, вместо вписаната в ОПР сума от 6 211 523, 58 лева не се подкрепя от събраните по делото доказателства. За да стигне до този си извод, съдът изцяло е кредитирал приетото по делото заключение на съдебно - счетоводната експертиза, според която сумата 1 073 226, 72 лева запаси от продукция незавършено производство, която е включена по счетоводни причини, обяснени в заключението, в сумата 6 211 523, 58 лева приходи следва да се приспадне и общия размер приходи да е разликата между двете суми, а именно - 5 138 296, 86 лева. Вещото лице е посочило и съдът го е кредитирал, че запасите от продукция и незавършено производство не представлява същински приход, тъй като не представлява реализация - няма фактически продажби към клиенти, няма паричен поток - не са постъпили пари в предприятието и не е завършен продукт - не може да бъде предложен на пазара. Изпълнителният директор на ДФЗ е оспорил заключението в съдебното заседание, в което е изслушано вещото лице, но не е формулирал доказателствено искане по спорния въпрос, поради което правилно е прието заключението и е кредитирано по въпроса за размера на общите приходите, който изисква специални счетоводни познания предвид възникналия спор. При това положение обоснован е и изводът и, че размерът приходи от селскостопанска дейност, по който няма спор между страните и е 1 876 000 лева е повече от 1/3 от размера на общите приходи. Решението като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото по същество няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. На ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за касационната инстанция в размер на 2400 евро заплатено адвокатско възнаграждение по банков път, което не се явява прекомерно предвид фактическата и правна сложност на делото. Ответникът е посочил в списъка за разноски и заплатена държавна такса, но ноторно известно е, че таксата се заплаща от касатора при подаване на касационната жалба, а не от ответника по касационна жалба, съответно по делото липсват доказателства за заплатена държавна такса от дружеството в касационното производство, поради което претенцията за осъждането на другата страна за сумата на държавната такса е неоснователна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение