Определение № 3033 от 17.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2664/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба подадена от Г. И. М. срещу определение № 2535 от 23.01.2025 г. постановено по адм. дело № 4919/ 2024 г. на Административен съд София – град, с което е върната частната жалба на М., подадена срещу определение № 6934/ 30.05.2024г. по същото дело. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли да бъде отменено. Като взе предвид изложеното в частната жалба и данните по делото Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: С разпореждане № 28428 от 30.12.2024 г. подадената от М. частна жалба с вх. № 20937/20.06.2024 г. против определение № 6934 от 30.05.2024 г. по адм. дело № 4919/2024 г. на Административен съд София-град, с което жалбата на М. против разрешение за строеж № 89/ 25.08.2022г. на главния архитект на район „Студентски“, Столична община и искането за спиране изпълнението на административния акт са оставени без разглеждане и производството по делото е прекратено, е оставена без движение и на основание чл. 213а, ал. 1 АПК на жалбоподателя са дадени указания в 7-дневен срок от съобщението да внесе 30.00лв. държавна такса, като представи копие от вносния документ в съда и в същия срок частната жалба да бъде приподписана от адвокат или жалбоподателят да представи удостоверение за юридическа правоспособност. Оспорващият е предупреден, че при неизпълнение на указанията частната жалба ще бъде върната. Разпореждането е съобщено на страната лично на 08.01.2025 г. След като констатира, че указанията не са изпълнени в срок, първоинстанционният съд приема, че нередовностите на частната жалба не са отстранени и с определението от 23.01.2025г., предмет на обжалване, на основание чл. 213а, ал. 1, изр. 2 от АПК вр. чл. 231 от АПК, връща частната жалба. При тези факти Върховният административен съд, състав на второ отделение, стигна до следните изводи: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230, ал. 1 от АПК от страна, за която оспореното разпореждане е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд правилно приема, че предпоставките на чл. 213а, ал. 1, изр. 2 от АПК вр. чл. 231 АПК са изпълнени и подадената от Г. И. М. частна жалба следва да бъде върната. Законосъобразно е прието, че констатираните нередовности на частната жалба против определение № 6934 от 30.05.2024 г. по адм. дело № 4919/2024 г. на Административен съд София-град не са отстранени в посочения от съда срок. Въпреки указанията на съда частната жалба не е приподписана от адвокат и не е внесена дължимата държавна такса. Поради това и тъй като искането на М. за възстановяване на срока за изпълнение на указанията, дадени с разпореждането от 30.12.2024 г., е оставено без разглеждане с влязло в сила определение № 42960/ 22.12.2025г. по адм. дело № 4919/ 2024г. на АССГ (определение № 1909/ 18.02.2026г. по адм.дело № 1371/ 2026г. на Върховния административен съд), първоинстанционният съд правилно приема, че предпоставките на чл. 213а, ал. 1, изр. 2 АПК са изпълнени и подадената частна жалба следва да бъде върната. С оглед изложеното Върховният административен съд, второ отделение, приема, че оспореното определение е законосъобразно и не са налице основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,