Определение № 60174 от 03.08.2021 г. на ВКС по т. д. № 88/2021 г.

Производството е по чл.47 ЗМТА. Образувано е по предявен от К. А. К., с ЕГН: [ЕГН], от [населено място], чрез процесуален пълномощник, иск за прогласяване за нищожно на решение № 2042 от 24.09.2009 г. по арб. дело № 2042/2009 г. на арбитър Б. Г., с което ищецът е осъден да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД сумата от 4 015.86 лв. по договор за револвиращ заем №[ЕИК] от 06.06.2008 г., ведно със законната лихва от постановяване на решението до окончателното плащане на задължението, както и 100 лв. – разноски за арбитражното производство. Ищецът поддържа, че е узнал за постановеното арбитражно решение на 08.12.2020 г., след справка с т.д. № 2336/2012 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI състав (арх. № 3338/2012 г.), цитирано в получено от работодателя му на 25.11.2020 г. запорно съобщение по изпълнително дело № 1029/2020 г. по описа на ЧСИ Д. С. с рег. № 889. Твърди, че постановеното арбитражно решение е нищожно на основание чл.47 ал.2 ЗМТА, тъй като е постановено по спор, предметът на който не подлежи на решаване от арбитраж с оглед обстоятелството, че ищецът притежава качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП. Ответникът по иска „Профи Кредит България“ ЕООД, с писмен отговор в законния срок, подаден чрез процесуален пълномощник, счита, че не е надлежна страна по предявения иск, тъй като вземането по процесния договор за потребителски кредит е цедирано на „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД, за което ищецът е съответно уведомен. Отделно от това твърди, че исковата молба е просрочена, предвид редовното връчване лично на ищеца още на 23.07.2012 г. на покана за доброволно изпълнение с изх. № 167993/09.07.2012 г. по изп. дело № 8592/2012 г. по описа на ЧСИ Н. М. с рег. № 841, евентуално – че ищецът е узнал за арбитражното решение най-късно на 16.04.2014 г., когато по реда на чл.46 ал.2 ГПК сестра му Д. К. е получила адресираната до него призовка за принудително изпълнение – насрочен опис на движими вещи, по същото изпълнително дело, образувано по изпълнителен лист, издаден въз основа на атакуваното арбитражно решение. Изразява се и становище за неоснователност на предявения иск, мотивирано в следния смисъл: Налице е валидно сключено арбитражно споразумение съобразно нормативната уредба към датата на сключване на договора за потребителски кредит, в който е обективирана и арбитражната клауза. Предвид това, налице е компетентност на арбитъра ad hoc Б. Г. да разгледа и разреши спора, който към момента на неговото разглеждане не е бил неарбитрируем. Според този ответник, за арбитражни решения, постановени по спорове, по които едната страна е потребител, влезли в сила преди измененията на ГПК, ЗМТА и ЗПК /ДВ, бр.8 от 2017 г./, новата правна уредба не следва да се прилага. С доводи в посочения смисъл моли производството по делото да бъде прекратено като недопустимо или исковата молба да бъде оставена без уважение. Претендира разноски, в размер на 300 лв., на основание чл.78 ал.8 ГПК. Срещу исковата молба в срок е постъпил отговор и от втория ответник: „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, чрез процесуален пълномощник, със становище за недопустимост, евентуално – неоснователност на предявения против него иск. Ответникът счита, че не е легитимиран да участва в производството по отмяна на арбитражно решение, тъй като не е бил страна в арбитражното производство, а е придобил присъденото вземане чрез цесия в по-късен момент. Поддържа, че исковата молба е подадена след преклузивния срок по чл.48 ЗМТА, поради което е недопустима. В евентуалност намира, че арбитражното решение не е нищожно, като постановено по неарбитрируем спор. Развива доводи, че настоящото исково производство не е фаза или стадий на арбитражното и поради това изменените законови разпоредби, от които иска да се ползва ищецът – чл.47 ал.2 ЗМТА и чл.19 ал.1 ГПК – не намират приложение, т.к. не са действали към момента на постановяване на решението. По тези съображения моли исковата молба да бъде оставена без разглеждане, евентуално – да бъде отхвърлена. Претендира разноски – ю.к. възнаграждение в размер на 300 лв. Съобразно определение № 60273 от 17.06.2021 г. по ч.т.д.№ 822/2021 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., задължително за настоящия съдебен състав, исковата молба на К. А. К. е депозирана в срока по чл.48 ал.1 ЗМТА. По останалите възражения срещу допустимостта на иска съдът ще се произнесе, след като съобрази становището на ищеца. С оглед изложеното, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в публично съдебно заседание, а настоящото определение да се счита за доклад по делото. Относно доказването - следва да бъдат приети представените от страните писмени доказателства, като допустими и относими към предмета на спора. Доколкото страните не спорят по фактите, освен във връзка със срока по чл.48 ал.1 ГПК, който спор е разрешен с влязло в сила определение, не се налага да се дават указания във връзка със събирането на доказателства и доказателствената тежест. Водим от горното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение