Определение № 191 от 08.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 154/2009 г.

ВКСI търговско отделение08.04.2009 г.докладчик Дария Проданова

Диспозитив

ПОТВЪРЖДАВА определението от 15.12.2008 год. по ч.гр.д. № 1199/2008 год. на Пловдивския апелативен съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Мотиви

Производството е по реда на чл.274 ал.2 вр.чл.121 вр.чл. 104 ГПК. Образувано е по частната жалба на Ж. З. Д. срещу определението от 15.12.2008 год. по ч.гр.д. № 1199/2008 год. на Пловдивския апелативен съд. С него ПАС се е произнесъл по препирнята за родова подсъдност между П районен и П. окръжен съдилища. Частната жалба е допустима по смисъла на чл.275 ал.1 ГПК. В нея се съдържа искане за отмяна на определението и се излагат доводи във връзка с родовата подсъдност на спора. Като взе предвид доводите по частната жалба и извърши проверка на атакувания съдебен акт, Върховният касационен съд приема, че тя е неоснователна, поради следното:. Л. Т. е предявила срещу Ж. Д. два обективно съединени иска. Иск с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата 23007.40 лв. и иск с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата 8134.50 лв. Искът е предявен пред П. районен съд. С определение от 26.09.2008 год. по гр.д. № 1210/2008 год. ПзРС е приел, че искът е родово подсъден като първа инстанция на окръжен съд, поради което и му е изпратил делото по подсъдност. С определение от 12.11.2008 год. Пазарджишкият окръжен съд е счел, че е родово некомпетентен да разгледа спора с оглед разпоредбата на чл.104 т.4 ГПК е повдигнал по реда на чл.122 ГПК спор за подсъдност. Пловдивският апелативен съд е счел, че определението на П. районен съд с което се е десезирал от спора е незаконосъобразно и е приел, че спорът е от родовата компетентност на районен съд. Определението на ПАС е законосъобразно. Съдът е сезиран с два обективно съединени иска, цената на всеки от които е под 25000 лв. Позоваването на чл.68 ГПК е неуместно, доколкото текстът касае определяне цената на всеки един от предявените искове и не може да се тълкува в смисъл, че предявяването им в общо производство ги прави един иск със сборна цена. Неуместно е и позоваването на инцидентно и изолирано произнасяне на състав на І г.о. на ВС на РБ от 1982 год. Цитираната съдебна практика от 1984 год. касае субективно съединяване на искове пред каквато хипотеза не сме изправени.. Водим от горното и като счете частната жалба за неоснователна, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.

Цитирани разпоредби

9