Решение № 2252 от 26.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11958/2025 г.

ВАСПето отделение26.02.2026 г.докладчик Красимира Иванова

Диспозитив

ОТМЕНЯ Решение № 1530 от 15.10.2025 г. по адм. д. № 412/ 2025 г. на Административен съд - Враца. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при спазване на указанията, дадени по-горе в мотивите. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ЕМИЛ ДИМИТРОВ секретар: Членове: /п/ ЕЛКА АТАНАСОВА /п/ КРАСИМИРА ИВАНОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие", чрез процесуален представител, срещу Решение № 1530 от 15.10.2025 г. по адм. д. № 412/ 2025 г. на Административен съд - Враца (АдмС – Враца). Касаторът счита решението за неправилно поради несъобразяването му с предписанията на материалния закон, процесуалните правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага подробни съображения за твърдението си, че оспореният административен акт е законосъобразен със съдържащи се в него мотиви за намаление на помощта, като прави анализ на самия акт и приложените към него документи, свързвайки ги с изискванията на Наредба № 3/ 10.03.2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания, включени в стратегическия план, за проверките, намаления на плащанията и реда за налагане на административни санкции (Наредбата). Иска отмяна на първоинстанционното решение и оставяне в сила на Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане на интервенциите, обвързани с площ за кампания 2023 с № 02-060-2600/1526 от 02.06.2025 г., издадено от Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, София. Претендира разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и направените разноски в първата инстанция. В условията на евентуалност във връзка с изхода на делото възразява относно прекомерно адвокатско възнаграждение на ответника по касационната жалба. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява, не изпраща представител. Ответникът – „Нитера Инвест 2022" ЕООД, чрез процесуален представител, в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена. Претендира разноски, за извършването на които представя доказателства. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, Пето отделение, приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Производството пред АдмС - Враца е образувано по оспорване на Уведомително писмо с изх. № 02-060-2600/1526 от 02.06.2025 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по интервенциите, обвързани с площ, издадено от Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с което земеделският производител (ЗП) „Нитера Инвест 2022“ ЕООД е уведомен за оторизирана и изплатена субсидия по интервенциите съгласно подадено заявление за подпомагане с УИН06/280723/92640 за Кампания 2023, с което по ЕКО-НИП исканата от него сума от 54701.08 лв. е намалена със сумата от 5432.83 лв. За да отмени УП, административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, съдържащ подпис на издателя, но е счел, че с УП, в оспорената му част, административният орган не е спазил императивното изискване на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за мотивиране на административния акт. Според първоинстанционния съд е налице пълна липса на фактически и правни основания за издаване на УП, което препятства адекватната защита на заявителя, както и съдебната преценка за материалноправна законосъобразност на УП. Съдът е продължил, че оспореният акт е издаден и в нарушение на чл. 35 от АПК. Приел е, че административният орган се е позовал на общо твърдение за „непредставени в срок документи“ и „липса на доказана причина“, като е посочил, че не е изследвано в административното производство какви конкретно документи са изискуеми по Наредба № 3 за „Практика 2“ (напр. фактури/протоколи/договори за феромонови уловки, доказателства за разполагане и период на действие); дали тези документи съществуват и са могли да бъдат представени (вкл. след изтичане на срока); имало ли е обективни пречки (напр. технически, логистични, административни) и своевременно ли е поискано съдействие/продължаване; реално изпълнена ли е практиката на терен и постигнат ли е екологичният ефект, който е цел на мярката. Според съда жалбоподателят не е бил надлежно уведомен за започване на производството и не му е била предоставена реална възможност да изложи факти и да представи доказателства преди постановяване на акта, което е възприел като съществен порок, защото се засягало правото на защита на ЗП. Въпреки, че е посочил, че не може да извърши преценка за съобразяване на акта с материалния закон, съдът е приел, че намалението на исканата сума е постановено и при неправилно приложение на материалния закон, като е изложил, че административният орган е намалил сумата, без да е доказал по безспорен начин, че Еко практиката не е била фактически изпълнена, без да е извършена индивидуална проверка на място или анализ на конкретните площи, като е счел, че разпоредбата на чл. 41 от Наредбата изисква проверка за фактическо изпълнение, а не само за документална изрядност. Според съда самото непредставяне на документ в срок не е равнозначно на неизпълнение на практиката, ако е налице реално прилагане на мерките на терен. Първоинстанционният съд е счел, че в УП липсват конкретни мотиви относно това кои площи не отговарят на изискванията на чл. 41, ал. 1 от Наредбата, какви проверки са извършвани, как е установено, че практиката не е приложена, на какво основание е изчислен размерът на финансовата санкция. В резултат е стигнал до извод, че оспореният акт не подлежи на ефективен съдебен контрол, тъй като съдът не можел да провери причинно – следствената връзка между установените факти и извода на органа. Според съда намалението в определения размер е приложено механично, без да се оцени дали пропускът в срока е довел до пълна невъзможност за проверка или до липса на екологичен резултат, като не било проверено дали на терена има или е имало феромонови уловки, кога са разположени и как функционират спрямо биологията на вредителя. При тези съображения е отменил УП, върнал е преписката за ново произнасяне и е осъдил ДФ „Земеделие“ за разноски. Решението е неправилно. Със Заявление за подпомагане от 10.07.2023 г. с УИН06/280723/92640, УРН [номер] дружеството е кандидатствало за подпомагане по схеми и мерки, включително по Интервенции за подпомагане, Еко схема за намаляване използването на пестициди (Еко-НИП) за Кампания 2023, като представляващият дружеството се е подписал, че е запознат с правилата и изискванията на интервенциите, за които кандидатства за подпомагане и се задължава да спазва през Кампанията съответните изисквания. Към Заявлението е приложена Таблица на използваните парцели 2023, като видно от стр. 19 на Заявлението, Таблица Еко схеми 2023, т. 8, в землище Рогозен е заявено за подпомагане БЗС с № от ИСАК 62815-18-1, № на парцел 62815-18-1-1, с култура код 111050, площ 53.19 ха, за прилагане на Практика 2 (пестициди т. 1 и т. 3) по Еко-НИП. Приложена е от ЗП декларация от 21.12.2023 г., съгласно чл. 46 от Наредбата, в която срещу общ брой копия на предоставени разходооправдателни документи на закупените феромонови уловки по Еко-НИП за Практика 2 (пестициди по т. 1 и т. 3) съгласно чл. 41, ал. 2, т. 1 и чл. 46, ал. 1 от Наредбата е отбелязано 0 (нула), като към декларацията е наличен опис на документите, доказващи закупените продукти за растителна защита и/или феромонови уловки по интервенция Еко-НИП, вкл. Таблица с отразени закупени продукти и с приложени към нея фактури за тези продукти. При анализ на декларацията, представените документи и приложени към тях фактури, административният орган е издал оспореното пред административния съд УП, с което поради неизпълнение на изискването на чл. 88, т. 7 от Наредбата е намалил исканата сума по Практика 2 в съответно посочения размер. С жалбата пред административния съд е направено оплакване, че ЗП не е бил уведомен за започване на административното производство, че не били ясни критериите и правилата, по които е действал административният орган, че липсвало пълно посочване на фактите, които са обосновали разпоредителната част на УП. Същевременно е отразено и приложено към жалбата подадено от ЗП до ДФЗ Възражение от 03.07.2024 г. относно намалението в оторизираната и преведена сума по Еко-НИП за Кампания 2023 г., към което са представени разходооправдателни документи и други съпътстващи ги документи, като е поискано те да бъдат признати по Практика 2 за Кампания 2023 г. Първоинстанционният съд изцяло е възприел доводите на жалбоподателя и е отменил съобразно тях УП. Настоящият състав не споделя изводите на съда. Съображенията за това са следните: Оспореният акт е издаден в писмена форма, с посочени фактически и правни основания за издаването му относно намалението на исканата сума. Фактическите основания се съдържат в самия акт - начина на изчисление на общата оторизирана сума - чрез ИСАК след извършване на задължителни административни проверки и/или проверки на място, в случая административни проверки на подадените документи, съгласно чл. 70 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), както и на данните в подаденото Заявление. Тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 ЗПЗП, както и с предоставените данни от регистъра по чл. 16а, ал. 1, т. 1 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз. Посочено е, че заповедите със ставки за Кампания 2023 г. са налични на електронната страница на ДФЗ – РА, с линк към нея. Към УП е приложена Таблица 1: Оторизирани суми (в лева), за съдържанието на която са дадени разяснения, като от същата е видно, че намаленията касаят интервенция Еко-НИП с искана сума от 54701.08 лв. и намаление от 5432.83 лв., предмет на жалбата. В Приложение 19 към УП: Еко схема за намаляване на използването на пестициди (Еко-НИП) Таблица 19.1 се съдържа информация за подадената декларация, приложените към нея разходооправдателни документи за закупени феромонови уловки за Практика 2. Пояснено е, че когато кандидатът е подал декларация и има заредена таблица в СЕУ по чл. 46, ал. 1 и ал. 4 от Наредбата, административният орган проверява за съответствие между данните от декларацията и декларираните и заредени данни в ИСАК, при което ако няма съответствие, кандидатът е недопустим за подпомагане. Предвид горните фактически основания, изрично е указано, че съгласно декларираните от ЗП данни, след извършване на проверките по реда на чл. 70 от ЗПЗП, в Таблица 19.1 са посочени площите, за които са констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане, като е указано и правното основание за намаление – чл. 88, т. 7 от Наредбата. В разясненията към Таблица 19.2 е посочено, че за Практика 2 е задължително да има поне един запис с феромонова уловка (Колона 6) с отговор „Да“ и нито един запис с отговор „Да“ в Колона 5, за да бъде допустим кандидатът съгласно чл. 41 от Наредбата. Във връзка с описаните по – горе фактически и правни основания са фактическите основания, които се съдържат и в административната преписка - част от издаване на оспорения акт - Заявление за подпомагане с УИН06/280723/92640, УРН [номер], със съответните приложения, вкл. за кандидатстване по Еко-НИП, Практика 2; Таблица Еко схеми 2023 към Заявлението за подпомагане, в която се съдържа заявеният за подпомагане парцел в землището на [населено място] парцел № 62815-18-1-1 с площ от 53.19 ха, поради което изводът на съда, че не е ясно за кои площи се отнася намалението, е необоснован и противоречи на доказателствата по делото. Относимо към спора е и Възражение до ДФЗ от 03.07.2024 г. с приложени към него документи за закупени биоагенти, от което се установява, че ЗП, още преди да бъде издадено обжалваното пред административния съд УП, е бил наясно за кой парцел, с каква площ и по каква причина е извършено намаление на подпомагането, поради което възражението за липса за неуведомяване за започнато административно производство срещу него, неправилно е възприето от съда за основателно. От съдържанието на процесното Уведомително писмо е видно, че административният орган е намалил финансовото подпомагане за конкретния парцел, цитиран по – горе, за който е приложил към Възражението си ЗП извадка от картата, използван за царевица за зърно, единствено заявен за Практика 2, със съответната площ поради липса на декларирани и представени документи за закупени феромонови уловки. Противно на възприетото от административния съд, от цитираните документи може да се установи кои изисквания на приложимите материалноправни норми според административния орган не са спазени и дали този извод на административния орган съответства на приложимата материалноправна уредба предвид данните по делото, но съдът е счел, че не е налице база за съдебна проверка и е отменил УП само на процесуално основание, без да изследва съответствието по същество на УП с материалния закон. Вярно е, че в УП не е изложено защо не са кредитирани представените с Възражението документи и тяхната относимост към изискванията на Практика 2, но първоинстанционният съд също не е обсъдил и събирал доказателства в тази насока, съответно не е изяснил биоагентите, за които са приложени фактури за покупка, идентични ли са с феромоновите уловки/могат ли да ги заместят, съответно могат ли да изпълнят изискванията на Наредбата. Освен това, въпросът, взел ли е предвид административният орган при издаване на оспореното УП предоставените от ЗП с Възражението данни касае материалната законосъобразност на акта, а не неговото мотивиране. В този смисъл изводът на АдмС - Враца, че в УП липсват мотиви, че са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречи на събраните по делото доказателства и приложимата правна уредба, при което е необоснован. Съображения на първостепенния съд в обжалвания съдебен акт относно правилното приложение на материалния закон по същество липсват, което е пречка за осъществяване на касационната проверка относно прилагането на материалния закон, тъй като съгласно чл. 220 АПК касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Липсват мотиви, отговарящи на изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК, включващи обсъждане на твърденията на страните, преценка на доказателствата, фактически констатации и правни изводи относно горните факти, което съставлява съществено процесуално нарушение, тъй като, както беше посочено, препятства осъществяването на касационна преценка. С оглед изложеното, обжалваното решение следва да се отмени и делото да се върне на първата инстанция за разглеждане от друг състав, който след установяване на релевантните факти, вкл. уточнение от жалбоподателя дали оспорва УП и относно определения размер, след съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, вкл. при преценка след събиране и на нови, да изложи мотиви относно съответствие на акта с приложимите материалноправни норми и целта на закона. При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция. Възлагането им следва да бъде осъществено съгласно чл. 226, ал. 3 АПК при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение последно, във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение,

Цитирани разпоредби

20