Определение № 634 от 15.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 845/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Г. С. срещу решение №211 от 21.02.2022 г. по в.гр.д.№3191/2022 г. на САС. С обжалваното решение е обезсилено решение №239 от 30.08.2022 г. по гр.д.№68/2022 г. на ОС Монтана и е прекратено производството по предявените от „Банка ДСК“ АД против С. Г. С. искове по чл.422 от ГПК. В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно. Поддържа се, че въпросът за срочността на възражението по чл.414 от ГПК срещу издадена по реда на чл.417 от ГПК заповед за незабавно изпълнение е бил решен с влязло в сила определение на ОС Монтана, а съставът на САС е пререшил вече решен въпрос. Навеждат се доводи, че заповедта за изпълнение, която е отделен и самостоятелен документ, не е била връчена на подалия възражението длъжник - на последния, чрез дъщеря му, е връчена единствено покана за доброволно изпълнение, което е видно от приложената към поканата разписка, в която получателят е поел задължение да предаде единствено покана за доброволно изпълнение, но не и заповед за незабавно изпълнение. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се поддържа, че решението е очевидно неправилно, като общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се твърди наличие на селективните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК: 1. Издадената заповед по чл.417 от ГПК може ли да се връчи като приложение към изготвена от ЧСИ покана за доброволно изпълнение или следва да се връчи по правилата на глава шеста от ГПК. 2. Ако в разписката, удостоверяваща връчването на покана за доброволно изпълнение не е отбелязано, че се връчва и заповед за незабавно изпълнение, може ли да се удостовери, че заповедта е връчена заедно с поканата, тъй като е подробно описана в поканата за доброволно изпълнение. Ответникът по касация „Банка ДСК“ АД навежда доводи за липса на основание за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за производството пред ВКС. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е констатирал, че препис от издадената по гр.д.№1117/2010 г. на РС Лом заповед за изпълнение е връчена на длъжника С. Г. С., ведно с поканата за доброволно изпълнение на 30.04.2012 г., редовно чрез дъщеря. Посочил е, че при получаването на поканата получателя не е възразил, че липсват описаните приложения в самата покана, а е поел задължение да предаде поканата на адресата и връчването следва да се счита, така както е удостоверено от длъжностното лице връчител, за да е редовно съгласно чл.46 от ГПК. Изложил е съображения, че връчването на издадената заповед за изпълнение на парично задължение от съдебния изпълнител е изрично уредено в чл.418, ал.5 и чл.428, ал.1 от ГПК /ДВ бр.59/2007 г./, а при връчването на заповедта за изпълнение по гр.д.№1117/2010 г. по описа на РС Лом, ЧСИ е използвал надлежния образец на покана за доброволно изпълнение - прил. 21 към чл.3, т.1 от Наредба №7 от 22.02.2008 г. на МП, в която покана ЧСИ е отбелязал, че е приложена конкретната заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1117/2010 г. Изразил е становище, че поканата за доброволно изпълнение в частта, с която съдебният изпълнител, а след това и призовкарят, са удостоверили връчване и на приложените към нея документи - заповед за изпълнение, представлява официален удостоверителен документ, а по делото няма нито едно доказателство, с което да се обори удостоверителното вписване на ЧСИ, че към поканата за доброволно изпълнение е приложена конкретната заповед за изпълнение на парично задължение и което да обори връчването на поканата и приложената заповед за изпълнение по реда на чл.46 от ГПК на адресата. Счел е, че приетото от ОС Монтана, че вписването на поетото задължение да се предаде поканата, удостоверява липса на приложена заповед за изпълнение, е неправилно, именно поради официалния удостоверителен характер на отбелязванията на ЧСИ в заповедта, като поетото задължение да се предаде от получателя на адресата получената покана, по никакъв начин не аргументира извод, че към поканата няма приложения. Посочил е, че до такъв извод може да се достигне при възражение за липсващи описани в поканата приложения, каквото възражение в настоящия случай не е направено. С оглед изложеното е намерил, че срокът за депозиране на възражение против издадената заповед за изпълнение по гр.д.№1117/2010 г. е започнал да тече на 30.04.2012 г. и е изтекъл на 14.05.2012 г. и тъй като в този срок не се твърди и не се установява длъжникът да е депозирал възражение по чл.414 от ГПК, не е налице и специалната процесуална предпоставка за допустимост на предявения по реда на чл.422 от ГПК. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Наличието на поддържаното основание очевидна неправилност, се свързва от касатора с осъществяване от въззивния съд на повторна преценка относно срочността на подаденото възражение по чл.414 от ГПК, след като в заповедното производство, с определение на ОС Монтана е направена констатация за подаване на възражението в срок /определението е постановено по частна жалба срещу разпореждане на районния съд за оставяне без разглеждане на възражението като просрочено/. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания. В случая не е осъществено нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, поради което не се установява твърдяната очевидна неправилност на обжалваното решение и на това основание касационно обжалване не може да бъде допуснато. При разглеждане на делото въззивният съд, осъществявайки преценка за срочността на подаденото от длъжника възражение по чл.414 от ГПК, се е съобразил изцяло с дадените в т.10а от ТР №4 от 18.06.2014 г. по т.д.№4/2013 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, според които процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл.422, респ.415, ал.1 ГПК, не са налице в случаите, когато възражението по чл.414 ГПК не е подадено в срока по чл.414, ал.2 ГПК или не съдържа оспорване на вземането. Съдът, разглеждащ иска по чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, извършва самостоятелна преценка за наличието на тези специални процесуални предпоставки и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство. Касационно обжалване не може да бъде допуснато и по въпросите, формулирани от касатора в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК. Въззивният съд се е съобразил изцяло с константната практика на ВКС /вкл. цитираното от касатора определение №356 от 22.06.2015 г. по ч.т.д.№274/2015 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, а така също и решение №235 от 24.10.2019 г. по гр.д.№770/2019 г. на ВКС, ГК, Четвърто отделение, решение №60243 от 14.12.2021 г. по гр.д.№3863/2021 г. на ВКС, ГК, Трето отделение и др./, според която, в закона е направено разграничение между поканата за доброволно изпълнение и заповедта за изпълнение, копие от която е задължително приложение към поканата. Според образците по чл.3, т.1 и приложение №21 на Наредба №7/22.03.2008 г. в поканата за доброволно изпълнение се посочва, че се връчва и заповедта за изпълнение /т.11 от ТР №4 от 18.06.2014 г. по т.д.№4/2013 г. на ОСГТК на ВКС/, респективно при връчване на поканата за доброволно изпълнение на основание чл.428, ал.1 от ГПК, следва в нея изрично да е отбелязана издадената заповед за изпълнение и същата да е приложена /определение №112 от 16.02.2012 г. по ч.т.д.№64/2012 г. на ВКС, ТК, Първо отделение и определение №942 от 30.12.2013 г. по ч.т.д.№3585/2013 г. на ВКС, ТК, Първо отделение/. Съобщението представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл.179 от ГПК, който е съставен от длъжностно лице - връчител, в кръга на службата му и при упражняване на възложената му удостоверителна компетентност. Когато е съставено по установените в закона форма и ред, като официален свидетелстващ документ, съставлява доказателство за изявленията пред връчителя и за извършените от него и пред него действия. Следователно за съда удостоверените факти, в т.ч. и посоченото, че към съобщението е бил приложен и връчен съответен препис, имат задължителна сила /определение №318 от 20.07.2022 г. по ч.т.д.№1115/2022 г. на ВКС, ТК, Второ отделение/. Разпоредбата на чл.46 от ГПК регламентира надлежното връчване на съдебни книжа на „друго лице“. Полагането на подпис от страна на лицето-получател е достатъчно да се приеме, че същото не само е дало съгласие за приемане на книжата, а е запознато и със задължението да предаде същите на адресата /решение №281 от 05.07.2010 г. по гр.д.№539/2009 г. на ВКС, ГК, Второ отделение/. Предвид изхода на правния спор касаторът дължи на ответника по касация юрисконсултско възнаграждение за производството пред ВКС в размер на 200 лв. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,